България увеличава усилията си за осигуряване на гражданство, стипендии и други придобивки на гораните от Косово и Албания, съобщи македонското електронно издание Курир.
Според критици „страната злоупотребява със статута си на държава-членка на ЕС, за да прокара отдавнашната си асимилаторска политика по отношение на други етнически общности”.
„Гораните, повечето от които са мюсюлмани и се определят като македонци, живеят в 18 села в региона на Гора, както и в съседните райони на Жупа и Преспа в граничната област между Албания, Македония и Косово”, посочва изданието.
Български представители отивали на всеки няколко месеца. Гораните трябвало само да подпишат документите, с което декларират, че имат български произход и че са българи.
Повече от 16 000 македонци са получили българско гражданство миналата година, заедно с почти 2000 украйнци, 1000 сърби и само шест косовски граждани, според данни на Агенцията.
„Почти 1500 жители на Гора, Жупа и Преспа са получили българско гражданство”, заявил Гзим Курти, председател на Асоциацията на българите в Албания.
Българският учен Антоанета Праматарова предположи в статия, публикувана по-рано тази година, че премиерът Бойко Борисов се стреми да вдъхне нов живот на фразата на Бисмарк, че "Българите са прусаците на Балканите."
„Борисов дава специална роля на България на Балканите”, заявила Праматарова.
„Не всеки обаче е съгласен с това. България се възползва от членството си в ЕС, за да продължи асимилационната си политика от 19 век спрямо македонците и други”, смята Тодор Петров, председател на Световния македонски конгрес.
Петров е изтъкнал, че гораните традиционно са били мишена, като са били превръщани в сърби, българи и гърци, ако са християни, или в албанци, турци или бошняци, ако са мюсюлмани.
„Tози път България използва "паспортната политика" в добавка към изпитаните материални придобивки, насочени към едно от най-бедното население на Балканите”, заявил Петров.
Експерти по Косово твърдели, че българска общност не съществувала до неотдавна, когато няколко горани са започнали да приемат българско гражданство.
„В Косово няма българско малцинство”, заявил Адриан Зекири, директор на НПО "EЦМВ Koсово", което се занимава с проблемите на малцинствата. „Нито Конституцията на Косово, нито законите за общностите, нито Албания признават съществуването на българско малцинство”, заявил Зекири.
Въпреки това, посочва изданието, българската политика възобнови дебата за произхода и идентичността на гораните.
„Те имат криза на идентичността заради исторически и политически обстоятелства”, смята Фитим Спахиу от Центъра за изследвания и социални проучвания в Драгаш в района на Гора в Косово.
Някои горани енергично се противопоставят на подобно твърдение. „Гора е населена изключително с македонци, които живеят главно в граничната област между Косово и Македония. В Гора и Жупа има 30 000 македонци”, заявил Исмаил Бойда, един от лидерите на Демократическата партия на македонците, със седалище в Гора.
Редактор: Десислава Ушатова
