Необходим ни е нов Наказателен кодекс (НК). Времената се променят, има необходимост от нови състави за новите престъпления на 21-ви век и отговор на динамиката на обществените отношения. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева по време на конференция, посветена на 120-годишнината от създаването на първия български наказателен закон.
През септември миналата година Народното събрание прие последните промени в НК. Кодексът беше включен и в доклада на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Там беше посочена нуждата от последователна реформа на наказателната политика в съответствие с идеите, предвидени в стратегията за съдебна реформа. Главният прокурор Сотир Цацаров също обяви, че ЕК „обективно е отчела“ нуждата от промени в кодекса.
Според Кунева за новия кодекс трябва да бъде намерен широк обществен и политически консенсус. Тя посочи, че изготвянето на нова наказателна политика и на нов наказателен кодекс трябва да се съобрази с няколко важни обществени баланса.
“От една страна стои съвременното разбиране за наказателната репресия като крайна, извънредна форма на държавна принуда при извършване на посегателства с особено висока степен на обществена опасност. От друга страна са очакванията на голяма част от обществото, според които само по-тежките и строги наказания на колкото е възможно повече деяния, са справедливи и ефективни, посочи тя. По думите й трябва да търсим добрата спойка между висока експертиза и силен политически ангажимент. Не е въпросът винаги да бъдеш популярен, а да можеш да водиш обществото напред”, добави вицепремиерът.
По думите ѝ при изготвянето на новия Наказателния кодекс политиците трябва се поучат от уроците при съставянето на първия наказателен закон. Тя припомни, че той се е изготвял повече от 16 години.
Кунева смята още, че ключово за провеждането на съдебна реформа, част от която е новата наказателна политика, остава човешкия капитал и повишаването на качеството на юридическото образование.
