Боядисването на яйца е един от най-важните обичаи за Великден по нашите ширини, а и не само. Стана традиция и произведенията ни за Възкресение Христово да се показват в социалните мрежи. Колко стара е традицията обаче, какви символи са изписвали старите българи върху яйцата и кога стопанката на къщата трябва да се заеме с тази важна задача разказа за Actualno.com доц. Светлана Ракшиева от Института по етнология и фолклористика към БАН.
Тя обясни, че обикновено се боядисват яйцата на Велики четвъртък, а ако някой не успее да го направи през този ден, има своя втори шанс на Велика събота.
Точна датировка на традицията не може да се даде, коментира Ракшиева. „Корените на тази традиция изглежда, че са много дълбоки. В нашата култура, както и в тази на другите балкански и европейски страни, боядисването на яйцата е свързано с Великден - с християнската религия. Има примери, че украсени боядисани яйца, се срещат от много по-ранни епохи. Има находки от Южна Африка, които датират още от времето на късния палеолит, по-късно в Древен Египет. Финикийците също са декорирали яйца“, каза доц. Рашкиева. Тя посочи, че тогава боядисаните яйца са били символ на прераждането, както и символ на живота след смъртта. Етнологът разказа, че са били използвани като гробни дарове и са намирани в гробниците.
„В Древна Гърция също има модели на изрисувани яйца, които са изработени от глина. Те са в духа на червенофигурната им керамика. По-нататък след като християнството се превръща в световна религия, тази традиция продължава. Има намерени образци от XI, XII, XIII век в различни страни - в Украйна, в Полша, в Чехия. В България имаме такова яйце, което прилича малко на троянската керамика, защото е прошарено като течащата капка. Това е една техника, която се среща още от Античността“, разказа доц. Ракшиева.
Етнологът разясни, че символиката на червеното яйце трябва да се разглежда в два плана. „От една страна в сферата на християнската религия червеният цвят символизира пролятата кръв на Христос в спасение на човечеството. От народна гледна точка червеният цвят е един апотропей“, разказа доцентът. Тя обясни, че апотропей е например цвят, който пази от магии, осигурява късмет, свързва се с кръвта като една животворна субстанция. Доц. Ракшиева обърна внимание, че в народната култура има смесване на християнски със стари езически вярвания в една амалгама, която изследователите често наричат битово християнство.
„В областта на християнството най-популярният символ и изображение – това е кръстът, на който е бил разпнат Христос. Кръстът, който става символ на неговото Възкресение. Възпроизвеждайки този кръст народните майсторки, го обогатяват и разнообразяват, като му прибавят клонки, листа, цветове, рисуват едни разцъфтели кръстове, които същевременно представляват и донякъде възраждането на природата, настъпването на пролетта, напредъка и растежа. Освен кръст, са изобразявали също така и петел, който е символ на светлината, пробуждането, деня. Нещо, което се противопоставя на злите, тъмните сили, които обитават нощта“, изтъкна Ракшиева, и поясни, че в същото време петелът е символ на плодовитостта. Етнологът добави, че върху яйцата са изобразявали още житни класове, дъбови листа, жълъди, чапрази, лалета, иглика, камбанки, божури и други пролетни цветя.
Доц. Ракшиева препоръча и техника за боядисване на яйца за начинаещи. Като такава тя посочи отпечатъците от различни пролетни цветя, както и от магданоз, чийто отпечатък напомня кръст.
Доц. Ракшиева даде и друг съвет за начинаещи с люспи от кромид лук, които трябва да се нарежат на малки парченца, които да покрият яйцето, което преди това трябва да се намокри.
„Прикрепват се с мрежичка и парче от чорапогащник и яйцето се боядисва в контрастен цвят като светлосиньо или зелено“, посочи етнологът. Стана ясно, че друг по-лесен начин е да се накапят различни цветове на памук и яйцето да се увие в него, за да се получат преливащи се цветове, които ще му придадат космически вид.
Доц. Ракшиева обясни, че на 14 април в ИЕФЕМ в БАН се е провела работилница за изписване на яйца.
