"Разпределените пари по ин хаус процедурата през миналата година са два пъти повече от онова, което се е разпределяло по този начин в предишните 5-6 години, но това не е рекорд. Най-голямото такова разпределение е през 1995-1996 г., когато е било 18% от БВП, а сега е около 2% от БВП", заяви пред БНР икономистът доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Така той коментира изнесената от министри от служебното правителство информация, че през последните 2 години държавните фирми са възложили строителство без обществени поръчки за 8,7 милиарда лева, на подизпълнители по така наречената процедура "ин хаус", която се прилага в много спешни и крайни случаи.
"През ноември 1996 г. правителството на Жан Виденов се опита да въведе ред, но не успя. След това през 1998 г. беше въведен такъв ред, но "Автомагистрали" бяха изключение. После има различни периоди на държавните поръчки, те не са съвършени. ... Периодът между 1999 г. и 2005 г. би бил добра практика, ако се върне, защото не е толкова тежка за икономиката", обясни икономистът.
Според него това, което прави служебният кабинет, е усилие на много хора от много години да се въведе прозрачност и при публичните финанси, и при държавните поръчки:
"Това, което се случва през последните години поради дългото управление на една партия, е лесно да се поправи, но това не означава, че всички договори ще станат съвършени. ... Аз съм оптимистично настроен за бъдещи договори, но това, което е в момента, би било много трудно, независимо кой е на власт".
В предаването "Нещо повече" доц. Станчев коментира и казуса с ББР и спряното от съда вписване на новите членове на управителните органи на банката:
"Това е интересен казус, който присъства и в случая с ББР, и с "Автомагистрали", това се случва също за пореден път в българската история, но е уникално за бившите комунистически страни".
