Решението на ВКС да регистрира Българска православна старостилна църква е легализиране на старокалендарния разкол. Това обясни в предаването "Още от деня" по БНТ доц. Костадин Нушев, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". "Тази общност, старостилна общност, де факто, фактически представлява един разкол. Това е старокалендарен разкол. Тя си съществува фактически и с това съдебно решение този разкол, съществуващ разкол, той се легализира, де факто, държавата признава още една паралелна българска православна църква. Ето оттук тръгват вече проблемите. Придава се юридически статут на една група, която, забележете, тази група е възникнала като клон на гръцка старокалендарна общност. Тоест, този прецедент, ами утре може да се появи сръбска старокалендарна църква, която също иска да бъде регистрирана", даде пример доц. Костадин Нушев.
Недоволство от решението
Решението на магистратите предизвика вълна от недоволство. Подкрепата си за единството на БПЦ изрази и президентът Румен Радев. "Това е един доста така сложен казус, труден казус, защото от една страна ние имаме в Конституцията, имаме указание, член 13, алинея трета, предписва или номинира традиционното вероизповедание в Р. България, което е източното православие. В този смисъл православието се разглежда като една традиция, като нещо което в днешния ден на Богоявление виждаме и можем да разбираме какво означава, че източното православие е традиционно. Ето как тази традиция не е само чисто църковна, чисто религиозна, а има един по-широк аспект в историята и в традицията. На второ място обаче в Закона за вероизповеданията се уточнява, че религиозната институция на източното православие според Конституцията, визирано в Конституцията, това е Българската православна църква, Българската Патриаршия, която е правоприемник, която е наследник на Българската екзархия, на Българската Патриаршия от времето на Първото, Второто българско царство. Тоест, тук вече имаме религиозна институция. Църквата вече като институция. И тук, в този казус, с който се сблъскваме, се получава така, че от една страна, българската православна църква е така конституирана, да кажем, или тя е получила статута на юридическо лице с влизането на закона в сила, с приемането на закона през 2002 година. И, предполага се, че за това традиционно вероизповедание по Конституция не би следвало да има процедура по съдебна регистрация, защото всички останали вероизповедания в България придобиват статут на юридическо лице, посредством съдебна регистрация. И ето, между впрочем, това е становището на Дирекцията по вероизповеданията и на Министерския съвет, които казват, че според тях не може да има регистриране на друго юридическо лице като вероизповедание в рамките на православието", обясни доц. Нушев.
Още: БСП иска изслушване на Главчев за старостилната църква (СНИМКА)
Според думите му проблемът има предистория. "Заради разкола, който както казва и българският патриарх в продължение на 20 години от 1992 година до 2012, така нареченият политически разкол, който доведе до това, че имаме в съдебната ни система някои решения, които през годините имаха за цел да преодолеят този конфликт, да създадат една правна рамка, една регулация. На базата на тези решения, а именно, че в рамките на едно вероизповедание може да се регистрира повече от една религиозна институция, на базата на тези решения сега тази старостилна общност е подала своите документи и тя върви по стъпките, които са преминати от предишния разкол, от алтернативния синод."
Още: Президентът също видя риск от разединение след регистрация на втора православна църква (ВИДЕО)
Доц. Нушев е категоричен, че казусът има юридическа, но и канонична страна. "Държавата, държавните институции, съдебната система се занимава с юридическата страна, тоест процедурата по регистрация, придобиване на юридическо лице. Когато говорим обаче за църква, тази организация иска, претендира, че е българска, православна, макар и старостилна църква, тогава вече въпросът придобива една канонична страна. Тоест не може само юридически. Неслучайно и в Конституцията, и в Закона за вероизповеданията, така е изградена нашата правна уредба, че дори някои елементи от вътрешно каноничното право на Православната църква се уважават от държавата като нормативни принципи, изисквания, за да може да се избегне известен хаос. Тоест, дори законодателят е предвидил, че в православното вероизповедание много стриктно, дори сега темата с тези нови проекти за промяна на закона, дали въобще може да има процедура по съдебна регистрация на юридически лица за православни църкви."
Още: Проф. Павлов: Вместо църквата да се плаши от разкол, да спре да следва руски мантри
