Знае се, че НАСА в последно време свива космическите програми, финансирани от държавния бюджет, или ги дава на частни компании, пише megavselena. Не е изключено, че ако близките планети, например Марс, все пак бъдат колонизирани, то първи на тях се ще озоват доста заможни хора…
Орбитален воаяж
Първите в света космически туристи са били Тоехиро Акияма (Япония) и Хелън Шърман (Великобритания). През 1990 и 1991 г. те са извършили полети до съветската орбитална станция „Мир” с космически кораби „Союз ТМ” в рамките на финансирани по частен път проект на тв компанията TBS и консорциума „Джуно”. А през 2001 г. Денис Тито за първи път се отправя в Космоса на собствени разноски. Сега с организирането на космически турове се занимават Роскосмос и Space Adventures. Все още единственото място, където може да отседнат туристи, е Международната космическа станция. За да получат разрешение за полет, кандидатите трябва да преминат през медицинска комисия и да получат съответната подготовка, макар и не толкова строга както професионалните космонавти.
Първоначално стойността на орбиталните екскурзии беше 20-23 млн. долара. Независимо от безбожната цена, тя продължи да расте и от юли 2007-а стигна до 30-40 млн. долара. За излизане в Открития Космос желаещият трябва да доплати 15 млн. долара.
През 2001 г. Денис Тито стана първият космически турист, заплатил $20 млн. за 128 обиколки на Земята. Тези дни стана ясно, че Тито се готви да стане първият човек, стъпил на Марс. Като се започне от 2001 г., като туристи в околоземното пространство са се отправяли седем души, сред тях една жена – американката с ирански произход Ануше Ансари. Милиардерът с унгарски произход Чарлз Симони е летял на орбита дори два пъти – през 2007 и 2009 г.
Редица компании разработват за космически кораби собствени средства, които правят по-достъпен този вид туризъм. Така от 2008 г. започна продажбата на билети за суборбиталния лайнер SpaceShipTwo на компанията Virgin Galactic. Цената на едно място е 200 000 долара.
Защо билет до Марс?
А сега да поговорим не за туристически воаяжи, а за по-сериозни неща, например за колонизирането на други планети. Наскоро американският милиардер, съосновател на компанията SpaceX, Елън Мъск обяви за разработката на ракетен двигател, предназначен за полет до Марс. Според изчисленията му цената на „превоза” на един-единствен колонизатор ще е половин милион долара. Освен това пътешествието ще бъде изключително за сметка на бъдещите марсианци.
Да допуснем, че към началото на колонизирането един на 100 000 земляни ще бъде готов да заплати билет до Марс, разсъждава Мъск. Дотогава населението на земното кълбо ще е нараснало на около 8 милиарда души. Следователно ще имаме цели 80 000 потенциални колонизатори, които ще си купят билет за общата сума 40 милиарда долара.
Това е достатъчно за създаването на първата колония на Марс с големина на един земен град. Е, необходимо е да се оборудва първичната база, но парите за това ще са значително по-малко, отколкото за организирането на превоза на земляните.
Принципно идеята е напълно осъществима.
Не е невъзможно да се открият 80 000 души, които да се съгласят да станат първите хора на чужда планета. Някой ще търси екзотика и романтика, друг – възможност да напусне пренаселената Земя, трети – да отлети от проблемите, които го преследват тук… Друг е въпросът доколко тези индивиди ще се окажат годни за усвояване на Марс. Там ще бъдат необходими не само хора, умеещи да изкарват пари, но и различни учени и технически специалисти, учители, лекари, психолози и най-накрая – работници.
Следователно, за да се осигурят различни професионалисти, билетът до Марс няма как да струва половин милион. Що се отнася до шепата милионери, то едва ли сами по себе си те ще донесат съществена полза. Но и засега нито един олигарх не бърза да влага пари в този скъпоструващ проект.
Може ли космическо погребение?
Желаещи, ако не да живеят, то поне да бъдат погребани в Космоса, обаче има предостатъчно. Според слухове някои американски милиардери вече са си закупили места за погребение на Луната и на астероидите. Първа подобна услуга е предложена от компанията Celestis. През април 1997 г. ракета „Пегас” е изпратила в орбита 24 урни с тленен прах на земляни. Днес в Космоса се намира прахът на няколко хиляди души, основно известни личности. Сред тях например са американският астронавт Гордън Купър и актьорът Джеймс Дуън, изиграл ролята на инженер Скот в популярния сериал „Стар Трек”.
Впрочем, както твърдят специалистите, повечето капсули с праха се намират в пределите на въздействието на земната гравитация. Те се прикрепят към последните степени на ракетите и рано или късно просто изгарят в атмосферата, а прахът се разсейва. За този процес може да отидат от няколко дни до 250 години… Което не може да се нарече пълноценно погребение. Принципно прахът се отправя към Космоса в „икономична класа” – в един контейнер може да се поместят до сто капсули. Никой не възнамерява да изпраща специална ракета за това, останките летят като „товар” към други космически програми.
Стойността на такава „ритуална услуга” в американско погребално бюро е няколко хиляди долара. По-недостъпно като цена е изпращането на тленния прах на Луната. В Celestis изпращането на един грам пепел струва около 10 000 долара. Ако символичната церемония не е по вкуса на някого, ще му се наложи да се бръкне с няколко милиона, за да го изпратят целия извън пределите на Земята.
Нашето ДНК в Космоса
Впрочем няма място за отчаяние. В рамките на проекта DNA Astronauts всеки може да изпрати в Космоса собствените си гени. За това е достатъчно да се заплати доста скромна сума (от 60 до 100 долара) и да се отрежат три кичура коса, от които специалистите да извлекат гените. Останалото, както се казва, е работа на техниката. Единственото условие е да се даде заявка поне три месеца преди старта на ракетата.
Когато образците ДНК бъдат готови, те ще бъдат поставени в специална капсула. В нея ще влизат множество образци, което прави цената за тази услуга толкова демократична. Заедно с гените на орбита се изпращат и сувенири, които евентуално ще бъдат интересни на извънземните, ако някога ги срещнат по пътя си.
Собственикът на ДНК-то ще бъде уведомен за датата на старта на ракетата и той ще може или да присъства на това събитие лично, или да го гледа в телевизионен ефир. След като ракетата изведе капсулата на височина няколко хиляди километра, тя ще лети около нашата планета със скорост 1000 километра в час.
Вярно е, че не е много ясно каква е ползата за хората, изпратили собственото си ДНК в Космоса. Например от този генетичен материал няма да може да се клонират хора – това е митохондриална ДНК, която се наследява по майчина линия и съдържа 37 гена. По нея може да се проследи еволюцията на нашия вид.
Но на нас ни е интересно да видим Космоса със собствените си очи, а собствениците на гените така си и остават на Земята…
Вижте още интересни статии в megavselena.com
