Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кошлуков управлява БНТ - при кого и за какво отиват милиони за производство на български филми?

06 юни 2022, 19:30 часа • 8538 прочитания

От близо 10 години Българската национална телевизия не може да се побере в бюджета си и трупа дългове. Последната засега, 2021-ва година, започва с натрупани задължения към доставчици в размер на 33,1 млн. лева.

След публичен скандал през април месец миналата година Министерският съвет отпусна огромен трансфер - допълнителни 20 милиона лева на БНТ. С тях обществената телевизия погаси просрочените си задължения за разпространение на телевизионните ѝ програми чрез наземно цифрово радиоразпръскване. 

Към края на миналата година задълженията на БНТ към доставчици възлизат вече на малко над 8 069 700 лв. Така телевизията бе спасена да не надвиши максимално допустимия по закон размер от 10 000 000 лв. дълг.

Тазгодишният бюджет на БНТ е 80 553 500 лв. От тях минимум 8 000 000 лв. (или 10%) трябва да се отделят за българско филмопроизводство.

Дали е така обаче?! По действащия вътрешен правилник на БНТ въпросните 10% се разпределят по следния начин:

1. За телевизионно филмово творчество, продуцирано изцяло от БНТ или копродукции, в които БНТ е мажоритарен копродуцент (дяловото участие на БНТ в общия бюджет е не по-малко от 51% (петдесет и едно на сто) - до 65% (шестдесет и пет на сто) от общия размер на средствата по чл. 12, ал. 1, т.1, в т.ч. до 10% от средствата по тази точка за вътрешна телевизионна филмова продукция;

65% от 8 000 000 лв. са 5 200 000 лева. А 520 000 лева представляват 10% от тях (толкова са предназначени за вътрешна телевизионна филмова продукция, която се възлага без конкурс). Тези пари ще се платят на хора, които са предимно в трудово-правни отношения с телевизията, за да направят новели с продължителност 15-27 минути или документални филми от 20 до 54 минути. А за филмопроизводство, възложено с конкурс, остава сумата 4 680 000 лв.

2. За участие в копродукции, в които БНТ е миноритарен копродуцент – не по-малко от 20%, в т.ч. за предварителна откупка на права за излъчване ("присейл").

20% от общата сума представляват 1 600 000 лв. Тоест, за една година по двете точки (1 и 2 от чл. 13 на Правилника) трябва да се заделя бюджет от 6 280 000 лв. Справката показва, че по двете сесии тази година е заложен бюджет 3 966 240 лв. с ДДС, което е с 2 313 760 лв. по-малко от изискванията. Миналата година той е бил на стойност 4 663 680 лв.

Извън това, за дебютни филмови проекти са предвидени до 5% (или 400 000 лв. за 2022 г.); за сценарий, авторски откупки, драматургични консултации, нещатни експерти, членове на съвети, комисии и финансово стимулиране - до 3% (тоест 240 000 лв.); за филмопроизводствени, рекламни и разпространителски дейности, за участие във фестивали, администриране на филмови проекти, предложени от дирекция "ТВФ Студия "Екран" - до 7 % (или 560 000 лв.).

Законът за радио и телевизия обаче не борави със словосъчетанията "вътрешна телевизионна филмова продукция" и "вътрешно телевизионно филмово производство". Има го само във вътрешния правилник на телевизията. В закона се казва, че БНТ отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия".

(Част от вътрешния правилик за продуциране и копродуциране на филми в БНТ)

Тоест, дали не излиза, че е достатъчно да си служител на БНТ, да си в трудово-правни отношения с нея, за да правиш филмчета и репортажи? Няма художествена и бюджетна комисия, няма някой, който да ти възложи да правиш нещо. Твоя е идеята. И какво означава това - че може човекът да е на заплата, но ще получи допълнително пари, защото е направил разширен репортаж, който ще се брои за филм?!

Тези пари до стотинка трябва да се отчитат пред обществото от генералния директор - сега това е Емил Кошлуков. На практика той е подписал обществен договор, по силата на който обществото се е съгласило да отдели средства от своите данъци и да ги даде за аудио-визуална медийна услуга от БНТ и БНР.

Европейската правна доктрина казва какво е обществената медия - медия, която създава програма за обществото, финансира се от обществото и се контролира от обществото. И когато нямаш някой от тези три елемента, нямаш обществена медия.

В същото време, тъй като животът не признава празно място, търговските медии започват да изпълняват обществени функции с някои от своите предавания. Предаването "Капките" например ангажират различни социални и възрастови групи, които заедно го гледат. Кое е това предаване в БНТ, което баба, дядо, майка, баща и внуче гледат заедно?!

При това положение ще бъдат прави търговските телевизии, ако кажат: "И ние искаме от тези средства за обществена телевизия, защото частично изпълняваме такива функции".

(Част от доклад на АДФИ за финансова инспекция на БНТ през 2019 г.)

При подобен случай гръцката обществена телевизия беше закрита. След период на оздравяване я откриха пак, но обществото каза изрично какво иска. В Португалия и Испания - също. Това са случаи, в които обществото, когато види, че нещата не се случват, си взема обратно парите, за да ги даде за нещо по-смислено.

(Част от същия доклад на АДФИ)

Другият проблем на БНТ е, че ѝ липсва прозрачност. Не може прецизно от данните в сайта ѝ да се изчисли всяка година например колко пари са дадени за български филми, а за вътрешно филмопроизводство напълно липсва информация. Не става ясно година по година колко и кои филми от субсидираните са изработени. Ежегодни ли са били сесиите за телевизионни филми и какви са резултатите?! Говори се, че Емил Кошлуков в първата година от мандата си не е дал лев за българско кино, но не може да се провери достоверно дали е така по публична информация. А би трябвало. 

(Просрочени задължения за 2019 г.)

За надзора, упражняван от СЕМ – констатирани нередности в БНТ и толкоз

Задачи на Съвета за електронни медии (СЕМ) са да регулира радио- и телевизионната дейност, да регистрира или издава лицензии за осъществяването им, да упражнява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори.

В отчета си за 2021-ва година СЕМ констатира редица нередности на база едноседмичен мониторинг в периода 18–24.01.2021 г. на 24-часова програма. Това е периодът, след като са премахнати повечето ограничения и промени в програмната схема на БНТ1 заради пандемията. Въпреки това, "Денят започва с Георги Любенов" е все още в рамките на два, вместо три часа. Късните емисии "По света и у нас" през уикенда са съкратени – около 7 минути, докато в предишния наблюдаван период 05-18.10.2020 г. са около 20 минути (с изключение на дните, в които има мачове, но дори тогава емисията е 12-минутна).

Лицензионно условие за БНТ1 относно детски и младежки предавания е за минимум 7.6% от седмичното програмно време. Констатиран е обаче недостиг на детски и младежки предавания (4,25%). Само в почивните дни са повече.

Дефицитът на оригинални български детски и младежки предавания остава трайна тенденция за БНТ1, както показват и предходни наблюдения (включително за 2019 и 2020 година, където данните са близки до новите констатации). В петък, 22.01.2021 г., детски предавания напълно липсват.

Изводите на СЕМ са, че все още липсват сериозни журналистически разследвания на вътрешнополитически теми; все още няма тясно специализирани образователни предавания в БНТ1, за разлика от БНТ2, независимо от излъчването на забавно-познавателното шоу "Последният печели". 

Проблеми в отчета на генералния директор Емил Кошлуков за периода юли-декември 2020 г.

В документа на БНТ няма информация относно единственото предаване за разследваща журналистика "Следите остават", както и за намерението на медията да инвестира целенасочено в тази посока в изпълнение на своята критическа функция. ОЩЕ: БНТ спря предаването на Валя Ахчиева

В шестмесечния отчет за периода юли-декември 2020 г. не е обърнато внимание върху дълготрайния дефицит на детски предавания в БНТ1 и набелязване на стратегия за преодоляване на проблема, независимо множеството напомняния от СЕМ по въпроса. Реализираният мониторинг по изпълнение на лицензионните условия в БНТ1, проведен за периода от две седмици от 05 до 18.10.2020 г., показва, че за първата седмица (05-11.10.2020) детските и младежки предавания са едва 3%, а втората седмица (12-18.10.2020 г.) - 3,31% от седмичното програмно време. Мониторингът не констатира излъчването на нови рубрики в БНТ1, няма и нови детски сериали. В неделя сутрин се излъчват повторения на "Островът на сините птици" или "Румбата, аз и Роналдо".

В концепцията за БНТ на г-н Кошлуков, която е неразделна част от договора за управление на медията със СЕМ, е заложено предаване със състезателен характер за деца и техните родители, които заедно се забавляват, играят и сплотяват (семейно състезание); оригинални детско и младежко предавания и др., които все още не са намерили реализация на екран.

В отчета не са намерили място предизвикателствата, пред които бяха изправени екипите на БНТ – агресията спрямо репортерите на медията по време на протестите пред входа на "Сан Стефано"; исканата оставка на генералния директор и натиска над гостите на предаването "Панорама"; случая с журналиста Горан Благоев и неговото предаване "Вяра и общество"; мерките за запазване живота и здравето на служителите и репортерите на БНТ първа линия в отразяване на текущите събития; ограниченията в ресурсите (човешки и финансови) за изпълнение на лицензионните условия; критиките към новините на БНТ и т.н.

Проблеми в отчета на генералния директор Емил Кошлуков за периода януари-юни 2021 г.

Подобно на отчета за предходния период и сега изложението представя в положителна светлина дейността на медията, без критично да адресира проблеми или предизвикателства. Представените графики и данни за телевизионната продукция, включително и нейното жанрово разпределение, поставят редица въпроси за съотносителността им към лицензионните условия, за което разминаване СЕМ е отбелязвал много пъти при няколко поред генерални директори.

Съгласно индивидуалната лицензия за БНТ1, детските и младежки предавания трябва да бъдат 7.6% от седмичното програмно време (в отчета периодът е 6-месечен). Предаванията, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи, трябва да бъдат не по-малко от 1.8 на сто от месечното програмно време (в отчета хората в неравностойно положение са споменати веднъж във връзка с ангажименти на предаването "България в 60 минути").

По принцип от 6-месечните отчети на генералните директори на обществените доставчици БНР и БНТ се очаква да очертаят програмното развитие по важните за обществото ангажименти и теми, не толкова формален преразказ на излъченото съдържание.

В отчета за първата половина на 2021 година липсва анализ за отразяването на важни теми - за екологията, за хората в неравностойно положение и социални групи в риск, младежката тематика и образованието в БНТ1.

Надзорът на СЕМ продължава да отчита, че дефицитът на оригинални български детски и младежки предавания остава трайна тенденция в БНТ1 през последните години. Няма оригинални български детски предавания с образователен, културен, развлекателен или научно-популярен профил в БНТ1. В някои дни детските предавания липсват напълно поради излъчването на директни предавания (политически – от НС, МС и др., спортни – футбол, Олимпиада и др.).

В заключение, обществото трябва да дефинира кое му е важно в обществената медия и за него да дава пари. В България тази прозрачност липсва. Генералните директори са оставени сами да дефинират каква е обществената мисия и те правят каквото си искат.

Трябва да стане пределно ясно, че генералният директор е слуга, не господар. А той не може да е господар, щом харчи публични средства.

Изводът е, че някой трябва да промени случващото се в БНТ, а задачата на СЕМ е да избере правилния измежду кандидатите за генерален директор: Ирина Величкова, Венелин Петков, Сашо Диков, Сашо Йовков, Василена Матакева, Емил Кошлуков, Красимир Ангелов, Светлана Божилова.

Екип на Actualno.com

Actualno.com
Actualno.com Отговорен редактор
Новините днес