Защо в България няма доведени до край успешни дела срещу политици и магистрати на високо равнище - това е един от най-често задаваните въпроси в публичното пространство години наред. Според Андрей Янкулов, старши правен експерт в Антикорупционния фонд, основният български проблем е, че "опитвахме да привнасяме европейски опит тук за институционалното изграждане на антикорупционната рамка, но не пренесохме съдържанието, с което е изпълнена тази рамка в съответните държави".
Още: Нови свидетелски показания за мафията и властта: Хората с прякори и мястото им в пъзела
"Спецсъдът и спецпрокуратурата, създадени с декларацията, че ще се борят с организираната престъпност, Антикорупционната комисия, която имаше различни формати и реформи – всичко това показа някакво копиране на европейски модели, но есенцията остана простият факт, че те никога не получиха реален мандат да запълнят тази рамка с истинско съдържание", заяви Янкулов по време на събитие в София на 22 февруари.
"Европейски перспективи за борба с корупцията и прането на пари: Приложими ли са добрите практики от Скандинавия в България?" се организира от посолствата на Дания, Финландия и Швеция в България, посолството на Норвегия в България (със седалище в Букурещ) и Фондация „Антикорупционен фонд“ със съдействието на Северния съвет на министрите. Основна тема в първия панел бе борбата с корупцията и институционалните предизвикателства.
Още: "Случайни минувачи": Нотариуса и адвокатът му се оказаха свидетели по дело на върховен прокурор
"Никога целта не е била правосъдие"
"Когато тези институции нямат връчен реален мандат да изпълняват задачите, записани в нормативните актове, резултатът, до който се достига, е това, че те служат за удряне на неудобните, от една страна, и от друга – до прикриване на удобните. Получава се едно избирателно прилагане на правомощията", продължи Янкулов. "Крайни резултати няма и никога не е имало, но през годините е имало междинни резултати. Определени лица са били наказателно преследвани, някои са били задържани за определено време, шумно са тръгвали разследвания срещу политически субекти. Те никога не са довеждани до край, защото неизвестните по веригата стават много, а и целта никога не е била правосъдие, по-скоро е била институционална репресия, която да бъде приложена спрямо тях".
Проблемът, по думите му, е липсата на реален мандат, който е даден на тези институции. "За времето, което измина, те сами не можаха да си го вземат. Гаранции за упражняване на репресивните им правомощия има разписани на хартия. Ако те биха искали, биха могли да намерят вътрешно лидерство, сами биха си взели това, което политиците не им дадоха. Може би еволюционно не сме стигнали до този момент", смята Янкулов.
"Ако гледаме ситуацията в Румъния - реално, там нещата пак са се случили вследствие на отстъпление на политическото статукво от някои властови лостове и даването им за кратък период от време на хора, демонстрирали лидерство да поемат тези правомощия да направят нещо реално срещу борбата с корупцията. У нас нито първият, нито вторият елемент не успяха да се случат", анализира правният експерт от АКФ.
Още: АКФ: Клубът на Нотариуса е бил под полицейска охрана, МВР не дава адекватно обяснение
Останалите участници
В панела участваха още Мартин Бресман - старши прокурор и завеждащ отдел „Антикорупция“ в прокуратурата на Швеция, Виктор Тарчев - европейски делегиран прокурор, и Давид Долидзе - старши правен съветник в Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (към Съвета на Европа), известна като ГРЕКО.
Долидзе цитира доклад на ГРЕКО за България от 2021 г., в който има 28 препоръки. Той посочи три основни от тях - да се подобри ефикасността на специализираните органи за борба с корупцията, да се подобри правно-наказателната реакция към случаи на корупция на високо ниво, да се подобри средата за разследващите журналисти, която в момента е "враждебна".
Още: АКФ: Няма съмнение, че мрежите на Божанов и Петьо Петров са достигали до върховете на правосъдието
