Опазването на природата е по-важно от частния интерес. Тази съдебна практика стана факт след решение на Конституционния съд по дело, свързано с дългогодишния спор за опазването на степите в района на Калиакра, пише в. "Сега".
Делото стана факт след искане на тричленен състав на Върховния административен съд да се обяви за противоконституционен текст от закона за биоразнообразието, според който решенията на министъра на околната среда за обявяване на защитени зони са окончателни и не могат да се обжалват. До това се стигна, след като собственици на поземлени имоти в защитена зона "Комплекс Калиакра" обжалваха заповедта за обявяването на зоната от 2017 година.
Според Конституционния съд обаче заповедта не противоречи на Конституцията. Съдиите казват, че биоразнообразието е ценност не само на национално, но и на европейско ниво и че е допустимо такава заповед да не може да се обжалва, ако се налага за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси на обществото.
В мотивите съдът посочва и, че "от никой частноправен субект не може да бъде отнето нещо, което по своето естество не би могло да бъде обект на частно притежание – природата и биоразнообразието (и предоставяните екосистемни услуги) винаги са били и трябва да останат за настоящите и бъдещите поколения общодостъпно благо". Конституционният съд подчертава още, че "в съответствие с принципа на предпазните действия и превантивни мерки, за предприемането на екологични защитни мерки не са необходими убедителни доказателства за причинна връзка между заплахата и предполагаемия ефект – достатъчна е потенциална възможност за негативно въздействие".
Проблемът със защитена зона Калиакра беше една от връхните точки на напрежение по времето на Нено Димов в екоминистерството. Димов нажежи лятото на 2017 г. с опит да убеди Европейската комисия, че България ще започне да пази природата по Северното Черноморие срещу компромис да не събаря незаконните перки, голф комплекси и други строежи в района. От негова заповед за определяне на допустимите дейности в защитената зона пламна психоза сред местното население, че им се отнема правото на земеделие и риболов. Заради това, третото правителство на Бойко Борисов трябваше да обяснява, че ограниченията се отнасят само за тясна ивица понто-сарматски степи, а не за земите на хората. Самият Борисов в типичен стил влезе в ролята на арбитър и обеща зоните да се преразгледат "нива по нива и бостан по бостан". Степите пък заживяха свой живот във фолклора на третия му кабинет. "Това са едни хендеци. Те нямат нищо общо с юношеските ни романтични представи на празни тревисти пространства, из които препускат табуни мустанги. Нищо подобно", охотно обясняваше тогавашният вицепремиер Валери Симеонов, сравнявайки птиците, чиято защита толкова дразни местните, с кошмар, който никога не свършва - като едноименния филм на Хичкок.
