Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Каквото и да говорим, нашето гражданско недоволство, което в момента изживява голямото си "постижение" - възходът на Пеевски, за когото Ицо Хазарта обобщи безпомощността на всички по плачевен начин ("Пеевски? Не мога да сложа райбер на парламента.") - та същото гражданско общество е изпуснало казуса с Борислав Михайлов. И го е оставил на спортните фенове, те не са могли да се справят сами. А този човек е удивителен сбор от всички крупни дефекти на наши знакови политици. Дори безкрайното му царуване в БФС напомня на всеки от тях - в една компилация, за която се изисква таланта да може да се бракуваш по няколко начина едновременно.
В неговия случай може да говорим за нахалство от типа на Валери Симеонов ("Какво ще промени моята оставка").
Алкохолизиране над нивото на Сидеров (Куп кадри в състояние, близко до алкохолния делириум).
Клишета от типа на Станишев ("Срещу мен се води организирана кампания")
Простащини стил Борисов ("Какъв цикъл"?)
На моменти също е отплавал като Сакскобургготски, но пък държи задкулисието като Доган. Пробивен е като Пеевски, това въобще не подлежи на съмнение. И е безидеен като всеки кмет-феодал, който удавя града си в летаргията на вечните си мандати.
Впрочем, Михайлов е управлявал институцията си по-дълго от всички гореизброени.
С една дума, това е много рядък и страшен пример за човек, който изглежда корумпиран по всички възможни начини и изглежда деградирал с всички възможни пороци. Това е направо екзотична рядкост - дори за нашия изпълнен с всякакви екземпляри зоопарк. И е жива илюстрация на две неща. Едното е това как властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно - класически цитат. Второто - какво би станало с всеки български политик, ако не е възпиран, дори с голямо закъснение - класическото наше закъснение.
Много интересна впрочем е цялата схема с местенето на мача от стадион на стадион предвид претекста, който Михайлов си е измислил: риска за сигурността. Оттам и един много развеселяващ параграф 22. Той гласи: ако искаш да протестираш срещу шефа на БФС - може. Но ако заедно с теб още хиляди искат да го направят, не може. Защото колкото повече хора искат да протестират срещу него, толкова по-опасни стават - не за него, а един за друг. Този човек се опитва да сбъдне мечтата на всеки български политик - при обществен натиск да може да вдига по фантастичен начин жълтите павета във въздуха и да ги мести като терен на недоволството навсякъде из България, само да не му крещи някой за оставката на централно място. Внимавайте - Боби е загрижен да не си направите нещо един на друг. Мисли за вашата сигурност от сутрин до вечер и се налива от мъка, страхувайки се дали сте добре.
Автор: Райко Байчев
Още: „Не можете да избягате от народната любов“: Протестът срещу БФС с нова схема на провеждане
Още: Георги Градев входира жалба да бъде допусната публика на България – Унгария
Още: ВАР-ът на Actualno: Долу ръцете от г-н Борислав Михайлов!
