Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 5000 ваши прочитания в Actualno.com.
Изглежда има достопочтенна възраст, от която насетне човек, оглавил ключова институция, трябва да е симпатичен основно заради това, че на достопочтенната възраст я е оглавил. В случая - най-важната институция, Народното събрание и избрания за председател Вежди Рашидов: по заслугите на възрастта.
Съдейки от впечатленията в парламента - пляскания, смях и обща радост след всяко излияние на Рашидов, се налага да го приемем с нов образ. Това е образът на Милия Пенсионер. Само преди пет-десет години същият човек предизвикваше въпроси и скандали, излъчваше видими зависимости, свързваше се изрядно с биографията на прехода, а и много преди него. Бе придворен глашатай на Възродителния процес, после мултака на републиката в мутренските времена, накрая придворен отново на Борисов. Преходът се разказва най-добре през Рашидов и устойчивото примлясване и прилягане около властта. Дайте на Вежди власт и той ще заеме нейната форма, като вода, налята в съд. Физически закон.
Днес обаче е късно за това. Вежди Рашидов е Веждичката. Мил дядо на парламента. Kласически приятен тип: има бохемски живот, за който да разказва, има и технологии, с които не може да се справи. Подскажете му за технологиите и процедурите, а за награда той ще ви разкаже история от младините: нима това не е най-добрата сделка, която може да направиш с дядо си? Дай дядо да оправя микрофона, ей тука има едно копче. Мерси дядовото, сега ще ти разкажа как се напих с Илия Павлов.
Има и още една психологическа логика. В парламента ще е много напрегнато, понеже то мани, че дългосрочните проблеми никой не иска да ги решава, но вече никой не може да реши и краткосрочните. При цялото подобно напрежение, което предстои, няма нищо по-добро от сговорчив дядо горе на трибуната. Сговорчив и сладкодумен дотам, че ако Путин и Зеленски можеха да чуят комбинацията от умилителен диалект, весели лакърдии, пенсионерски поучения и вълнуващи носталгии, то коравите им сърца щяха да се смекчат и да си налеят при виночерпеца Вежди, който накрая да мръдне нагоре-надолу показалец и да каже: "И повичи тъй да ни праити". Пардон, не вино или уиски, а водка: Рашидов вече поясни за водката като критично важен детайл, който скечовете с него нереалистично са пренебрегнали, представяйки го с друг алкохол в ръка. Молба към сценаристите: бъдете малко по-наблюдателни за тези работи. Или ако не знаете: питайте, дядо Вежди ще ви го каже. От парламентарната трибуна.
Накрая има и последен парадокс. Дядо Вежди изпитва пенсионерско затруднение: той трябва да си гледа внуците. И обяви, че не иска да се занимава много-много с парламента, за да си гледа внуците - уважителна, хубава причина. Но, както каза Борисов, на определени години еди си какво - не ме карайте да пиша в пряк цитат подобна тъпотия - не трябва да се изпускат. Как заради внуците да изпуснеш най-отговорният пост в държавата? Да прощават. Има хляб още в дедо ви. И не е за изпускане: няма баш дедо ви да се прецака.
Автор: Райко Байчев
