Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Неприятно е да се повдига тема, от която ни се повдига. Обаче може би пък само на нас въпросната мисъл се отразява зле. Даниел Лорер например, с незабравимо невинна физиономия, изрече крилатата фраза, че Пеевски се променя за добро. Атанас Атанасов го дефинира неутрално като юрист. Кирил Петков вече го нарича лидер на „общност“. Бойко Борисов отдавна като погледне в огледалото, по прословутата дефиниция от срещата с българите в Лондон, вижда именно Пеевски. А опозицията някак си атакува всичко живо, но Пеевски – много рядко. Преценила е, изглежда, че рискът не си струва.
Вие бихте могли да кажете – ами гражданското общество? Според мен да не се надяваме много. Щом то допусна коалиция с „двамата шопара“ (по израза на Ицо Хазарта, чиито песни представляват гражданското общество, а той като народен представител – не толкова, едно любопитно, или пък съвсем закономерно раздвояване), не разчитайте и на него. На гражданското общество му дай в момента да разсъждава по въпросите колко трябва да бъдат министрите на едната партия и колко на другата, шефът на кой регулатор трябва да бъде сменен и какъв трябва да е балансът на разменна монета-залъгалка номер пет. С други думи, това общество се оказа повече партийно и в по-малка степен самоосъзнато като отделна сила със собствена съвест, роля и мисия. И второ, оказа се много по-възпитано (възпитаната дума за комформистко), отколкото се предполагаше.
Като вземем под внимание всичко дотук, като сумираме всички предпоставки, наистина остава въпросът – щом е възможно, какво трябва да стане, за да може Пеевски да се превърне в премиер?
Припомням нещо важно: Когато възникна предишната некоалиция, която се разбра да се ротира, все още никой не подозираше, че Пеевски би могъл да се превърне в подобен фактор. Напротив, до онзи момент той беше човек, за който се знаеше, че се появява в парламента само при вот на недоверие, обелва три думи на кръст и изглежда, че му е приятно репортерите да търчат и да се пребиват около него, султана, благоволил да слезе при простосмъртни. Седмици по-късно вече изведнъж Пеевски се превърна в говорител на коалиицията, месеци по-късно, в съпредседател, че май щеше да става и председател, ако Доган не го бе проконтролирал и върнал леко назад, като му сложи колега на същия ранг. И ето, че Пеевски вече е възприеман като политически лидер на същото ниво, на което Борисов и Асен Василев.
Сега, когато той е възприет на същото ниво, остава единствено да получим изборен резултат, който да е още по-блокиращ възможностите за правителство, още по-фино разпределил гласовете в патова ситуация. Представете си почти една и съща тежест на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС: според мен, съвсем възможно. Е, именно в подобен момент, разговорът за ротационни правителства този път няма да включва двете формации, а три. Съответно и като ротационен премиер Пеевски, като вече един ребрандирам, по-избран, разговорлив и разтропан човек. На вас може да не ви става приятно от тази мисъл, но то е само защото Кирил Петков не е излязъл да каже - такива са реалностите, аз съм Кирил Петков и мен не ме е страх пред реалностите. Или: всичко точно, задкулисието вече е на предния ред на парламента, а защо да не застане и на предния ред в Министерски съвет. Така, с няколко велики осветители, една тъмна фигура ще получи новия си шанс.
Автор: Райко Байчев
