Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Предизборната кампания у нас се превръща в някакво перманентно явление - като ремонтите по магистралите. Нещо, с което хем сме свикнали, хем много дразни със своята повторяемост.
Тази кампания вероятно ще е малко по-различна, защото изборите ще са 2 в 1. Малко ще е объркващо за редовия избирател докато запомни кой за къде кандидатства, но то затова си има цифри в бюлетината.
Посланията на кандидатите обаче едва ли ще се различават особено - както между тях самите, така и с предишните послания. Впрочем, някой нещо да помни от тях? Две-три мантри като Шенген и приемането на еврото и дотам. Още: ИТН: Парламентът не трябва да работи в кампанията (ВИДЕО)
Нашите политици от години се скъсват да обещават неща, които нито зависят от тях, нито случването им е само тяхна заслуга. По силата на географското си разположение сме желан партньор и за ЕС, и за НАТО. Ако някой смята, че политическата сила Х и нейният лидер Y имат някаква безценна заслуга за евроатлантическата ни ориентация, е просто един наивник. Политическата воля има значение, но волята на Европа винаги е била рещаваща, поне що се отнася до генералните неща.
Да, и нагласите в обществото са важен фактор, но вижте какъв парадокс се получи.
Вследствие дългата употреба на евроатлантизма като дъвка от знайни и незнайни политици се стигна дотам, че и Пеевски видя в нея удобна тема за пермаментно жвакане. Той си има и съвсем други цели, предъвквайки тази мантра, а и те са ясни на обществото - или би трябвало.
Не би било толкова досадно, ако изборите бяха по-нарядко. Но поради зачестилото им провеждане на хората им дойде до гуша от повтаряне на едно и също. След една свежа струя, дошла с “Промяната” преди две години, вече пак мирише на застояло. И на претоплени манджи. Още: Въпреки трусовете: ПП-ДБ обявиха, че се явяват заедно на изборите 2 в 1
Кандидатите за евродепутати няма какво толкова да му мислят, техните две-три послания може тутакси да ги изрецитира и студент по политология. Останалите обаче ще трябва да подходят по-творчески. Не може всяка кампания да е орел с ориз. Или свинско със зеле.
Като стигнахме до свинското, нека да помолим всички, които говорят за корупция и водят тази борба в свободен, ама съвсем свободен стил, да се опитат да вкарат и малко конкретика. Например, как така има Нотариус, има чадър, а не се знае кой го държи? Във въздуха ли си виси? Или го крепи тайнствена сила? Има контрабанда, а няма контрабандисти? Още: Ситуацията е "подръж малко тая контрабанда, избори идат"
Май живеем в държавата на полтъргайстите.
Тайното обаче трябва да стане явно, за да има някаква нормална избирателна активност. Щом няма, щом тя продължава да пада, това е оценка "Слаб 2" за лицата, наричащи себе си политическа класа.
Ясно ни е, че материалният стимул винаги е бил и продължава да бъде водещ за хората, напиращи към политиката. Ясно ни е също така, че за тях не е от особено значение как изглеждат отстрани. Затова си знаем, че от телевизора цял месец ще тече шарлан. Ще ни обясняват колко ни обичат и как тази обич всеки момент ще прерасне в реална грижа. Ще се вземат незабавни мерки за... Ще се прекъсне порочната практика да... Ще се потърси отговорност от... Ще, ще, ще...
Витиевати или не чак дотам, кандидатите за народната любов ще се изредят за пореден път да ни убеждават как те са като нас, мислят като нас и работят само за нашето благо. Ще видим и много изпълнения в стил "Полегнала е Тодора за всички, които я пожелаха". Но и това вече сме го виждали. Както и всякакви мижи-да-те-лажим платформи и програми.
Народът български си е скептик по дефолт. На него такива не му минават. В алабалистиката на политиците вярват само трийсетте и няколко процента, проявяващи избирателна активност. Още: При вот днес: Едва 35% от българите биха гласували
Кои са те ли? Е, кандидатите плюс техните жени, деца, балдъзи и сватове - това си е сериозна маса. Държавната и общинската администрация - също.
Но негласуващите стават все повече. Появи се някой по-нов на сцената, поизлъже ни, та се покачи леко активността. Като се омаскари и той, скоро друг не получава този шанс.
Със сигурност в кампанията ще бъдат вкарани и темите за Украйна, за Северна Македония и за разширяването на Европейския съюз. Ще се снимат нашите бащици с брюкселски фактори и ще се опитат да ни убедят, че “Магнитски” нищо не значи - и с него на ревера човек може да си шета насам-натам и да кани в скута си опонентите.
Като слънце ще си е тази кампания, няма никакво съмнение. По-важното обаче е кой стои в сянката. И докога.
Автор: Евелина Гечева
