Извинявам се на всички измъчени хора, напускащи територията, които в пристъп на безсмислено съчувствие нарекох вчера "роби".
Професионалните ми заболявания са явно неизлечими - репортерско слабоумие, скудоумие и бъбривост. Затова побързах да напиша, че робският труд далеч от родината не може да направи никого свободен и щастлив. Това е вярно, но по-вярното е друго.
Свободният човек обяснимо избира да мие чиниите на чужденеца, вместо да слугува на крадливия си съсед, който няма диплома, но има министерски пост и тризонет, пише журналистката Анна Заркова.
Свободата е по-скоро да береш малини и да спиш в английски фургон без крушка, нежели да седиш безработен на село или да работиш в града без пари, да виждаш как майка ти - бивша учителка мизерува, докато с твоите данъци си купуват дворци...
И на всичкото отгоре да гледаш по телевизора как те лъжат, че си свободен, богат и щастлив.
Но може би пак греша. Често ми се случва.
