Спрямо всички най-често пазарувани стоки може да бъде упражнено правото на отказ в 14-дневен срок, когато са закупени онлайн. Но има и изключения от това правило и търговецът е длъжен да обяви предварително в своя електронен магазин тези хипотези, които засягат предлаганите от него стоки или услуги. В противен случай потребителят има право на възстановяване на заплатената за стоката сума или изобщо да не плати. Той няма да дължи суми и за услуги, чието изпълнение е започнало без неговото изрично съгласие по време на срока за отказ. Това обясни председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по Канал 3.
"Изключенията от правилото за правото на отказ от онлайн покупка в 14-дневния срок са изчерпателно изброени в закона. Това са обективни, закономерни обстоятелства, при които за определени продуктови групи стоки и/или услуги, няма как то да бъде упражнено", коментира Маргаритов. Той разясни, че правото на отказ е различно от правото на рекламация за дефектна стока. По думите му възможността за връщане на закупен през интернет продукт съществува, за да е свободен потребителят да се откаже от сделката, без да има обективен проблем, а защото субективно на него тази стока не му е харесала. "Обикновено трябва да платите куриерската услуга за изпращане обратно, освен ако търговецът не е възприел добрата практика той да си поеме тези разходи", допълни председателят на КЗП.
Има и група стоки, които поради тяхното естество – след разпечатването им – също не може да бъдат върнати по хигиенни и здравословни съображения. Например, бельо. След нарушаване целостта на опаковката не могат да се върнат и носители, съдържащи продукти на интелектуалната собственост – компакт-дискове с музика, филми, софтуер, както и електронни книги. "В случая причината е, че няма достатъчно голяма гаранция, че преди те да бъдат върнати на търговеца, съдържанието не е било презаписано N на брой пъти, за да бъде разпространявано, а всъщност по този начин да бъдат засегнати правата на интелектуална собственост, с които този продукт е свързан", обясни председателят на КЗП.
Други случаи, в който не може да бъде упражнено правото на отказ след пазаруване от интернет:
- стоки, изработени по поръчка на клиента или съобразно неговите индивидуални изисквания;
- стоки, които поради естество си могат да влошат своето качество или имат кратък срок на годност (напр. храни, козметика);
- стоки, които след като са били доставени и поради естество им са се смесили с други стоки, от които не могат да бъдат отделени (напр. втвърдител за боя);
- стоки или услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ;
- за доставка на алкохолни напитки, чиято цена е договорена при сключването на договора за продажба, при които доставката може да бъде извършена в срок не по-рано от 30 дни, считано от сключването на договора, и чиято действителна стойност зависи от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца;
- когато потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му с цел извършване на неотложни дейности за ремонт или поддръжка; когато при такова посещение търговецът предоставя и други услуги в допълнение към тези, поискани от потребителя, или достави стоки, различни от резервните части, необходими за извършване на ремонта или на поддръжката, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки;
- доставка на вестници, периодични издания или списания с изключение на договори за абонамент за доставката на такива издания;
- договори, сключени по време на публичен търг;
- договори за предоставяне на услуги за настаняване, които нямат за цел живеене, транспорт на стоки, отдаване на автомобили под наем, услуги за хранене или предоставяне на услуги, свързани с развлекателни дейности, ако договорът предвижда конкретна дата или срок за изпълнение.
Тези изключения са част от актуалните правила за онлайн търговия, действащи на територията на България (като част от ЕС) и се базират на специална директива от 2011 г., която е в сила от 2014 г.
