Целта на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места е да се предпази непушачите от пасивно пушене. С този Мотив от декември 2011 г. бе приета мярката от юни 2012 година с промени в Закона за здравето:
„Предвижда се забраната за тютюнопушенето да влезе в сила от 1 юни 2012 г. Целта на тази разпоредба е осигуряване на среда без тютюнев дим и предпазване здравето на непушачите.“
Намаляване на пасивното пушене не може да се очаква, ако общото ниво на тютюнопушене си остава високо. 12 години по-късно целта на забраната да се осигури среда без тютюнев дим не е постигната. Според данните близо 38 - 40% от българите пушат, част от заведенията и ресторантите у нас продължават да са задимени, наргиле баровете са навсякъде, продължава пушенето в някои държавни и общински институции, дори в болници и лечебни заведения.
От 2018 година се предлагат бездимни устройства за нагряване на тютюн, а от две-три години расте и предлагането на електронни цигари. Причината е, че пушачите на цигари търсят по-щадящи за тях и за околните алтернативи, коите премахват дима и имат по-малко вредни вещества.
Тези дни се зашумя отново във връзка със съдебното решение от 13.11.2023 г., за случай, при който служители на Столична РЗИ съставили акт за нарушение на забраната за тютюнопушене по чл. 56 на Закона за здравето в софийски бар през март 2023 г., но актът е обжалван от потърпевшите.
СРЗИ установили и записали в акта, че клиенти в бара „пушели“ бездимни тютюневи изделия, като използват целта устройства IQOS и GLO, но същевременно от устройствата не излизал тютюнев дим. След извършена проверка и събрани данни, за съда е повече ясно: няма дим/пушек – няма пушене. Заключението в съдебното решение е, че употребата на бездимни тютюневи изделия не е тютюнопушене и не е нарушение на забраната за тютюнопушене. Актът е отменен, а РЗИ не са обжалвали решението на съда, тъй като разпоредбата в Закона за здравето е съвсем ясна – забранено е тютюнопушенето, а не всяка употреба на тютюневи изделия на закрити обществени места. С тези устройства не се пуши, те са бездимни, защото нагряват тютюна, а не го изгарят, отделя се известно количество аерозол – действието не е тютюнопушене, а деянието не е нарушение на закона.
Д-р Александър Симидчиев, депутат от ПП-ДБ събщи, че обмисля да предложи нова промяна в Закона за здравето, така че „да не могат устройствата за нагряване на тютюн да се използват в закрити помещения“. Той каза пред БНТ, бездимните алтернативи също имали дим, но не сме го виждали през деня.
Главната разлика между цигарите и нагреваемите тютюневи изделия е, че цигарите горят, а нагреваемите не горят и затова са без дим, коментират представители на индустрията по повод намерението да се налага поредната забрана и за бездимните алтернативи на закрито. Има огромна разликата между дима от горенето и аерозола от нагряването. Според тях аерозолът не оказва негативно въздействието върху въздуха в закрити помещения.
Свързахме се потребители на бездимни устройства, които посочиха, че не виждат причина да се забраняват устройствата на закрито, тъй като те нямат дим и не пречат на околните. Част от тях съобщават, че с тези устройства те предпазят своите близки от тютюневия дим и самите те вече имат нетърпимост към цигарите и тютюневия дим.
От три заведения от централната част в столицата са категорично против въвеждане на забрана за бездимни устройства назакрито, и изтъкват, че те са алтернатива без дим, която техните клиенти са избрали за да щадят здравето си и това на хората около тях. Те защитават тезата, че устройствата за нагряване на тютюн имат положителна роля в посока да се намалява тютюнопушенето и за осигуряване на среда без дим.
