Кое е най-доброто десетилетие? Най-много пълнолетни българи отговарят на този въпрос с „80-те години на 20 век“, според проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, публикувано днес.
Над 25% от респондентите са дали този отговор, а на второ място е „Не знам/не мога да преценя“ с 21 на сто. Над 13% смятат, че най-доброто десетилетие лично за тях е било съответно през 70-те, 90-те и първото десетилетие на новия век.
12,2% определят периода 2010-2020 г. като най-добър, а 1% от хората са отказали да бъдат анкетирани.
Изследването е по идея на „Капитал“ и е реализирано „лице в лице“ между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната, като абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души, съобщават от „Галъп“.
Както може да се очаква, възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията. Респондентите на възраст между 46 и 65 години възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите, твърдят социолозите. При хората до 35 г. например отговорите „осемдесетте“ са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време, отново намаляват.
Тезата, че хората обичат най-много десетилетието на своята младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време, са именно респондентите на възраст над 66 години. Тогава те са били в разцвета на младостта си. По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период, а и нямат спомена. При респондентите до 35 години отговорите „седемдесетте“ не достигат и 2 на сто.
От "Галъп" смятат, че нещо се пречупва в обществените възприятия спрямо деветдесетте. Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст.
Децата и младежите на 90-те също са объркани за това кои всъщност са най-добрите години. Над 66% от анкетираните между 26 и 35 години не могат да преценят кой отговор да посочат, около 20% от респондентите между 36 и 45 години – също.
Поколението, което е било на 20 през деветдесeтте, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години, което е прекарало малка част от съзнателния си живот през деветдесетте, е по-благосклонно към този период. Има даже доста отговори в полза на 90-те и сред респондентите под 25 години - това сочи за хубави спомени от детството, което са имали в края на миналия век.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите - до 25-годишна възраст. Там са отчетени и най-много отговори "Не мога да преценя“ – почти всеки четвърти представител на поколението Z.
Поколенията в средата изглеждат раздвоени. Деветдесетте години със своята силна динамичност, социални, икономически и политически промени се оказват добри за едни, но и много трудни за доста от хората, очаквали ги с нетърпение, става ясно от анализа на данните.
Графики: Галъп интернешънъл
