КНСБ и Институтът за социални и синдикални изследвания представиха на пресконференция тази сутрин резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за третото тримесечие на годината.
Според данните необходимият нетен месечен доход за издръжка на работещ възрастен, живеещ сам, през септември 2021 г. е в размер на 1103 лв., което е ръст с 34 лв. в сравнение с данните от месец юни и с 44 лв. спрямо тези от месец март тази година. Спрямо декември 2020 г., когато нетният месечен доход за издръжка на един човек е бил 1047 лева, ръстът е 56 лв. Парите не стигат при сегашния вариант на минимална работна заплата, отчетоха от синдиката, затова КНСБ предлага минималната работна заплата от 2022 г. да стигне до 764 лева.
Според изследването ускореното нарастване на потребителските цени се дължи преди всичко на скока на цените на петрола с 55% от началото на годината, на природния газ и електроенергията за бизнеса, чиито цени са нарастнали съответно 5 и 4 пъти.
Същевременно необходимият месечен доход за издръжка през септември 2021 г. се е увеличил с 5,4% при хранителните стоки и с 5,3% при нехранителните спрямо месец декември 2020 г. Нарастват цените на стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза. Увеличението при хляба и зърнените храни е с 4,2% като специално при брашното то е с 10,1%; в групата на млякото и млечните продукти ръстът е средно с 4,2%, но конкретно при сирената (краве и овче) е дори 5,3%. Растителните и животинските масла са вдигнали цените си с 16,3% като само слънчогледовото олио в рамките на девет месеца от годината е увеличило цената си с около 30%. Цената на зеленчуците е скочила с 15,4%. Това осезаемо повишение на цените на хранителните стоки се отразява и в нарастване на цените в заведенията за обществено хранене с 9,4%.
Последното тримесечие бележи и ускорен ръст на цените на нехранителните стоки и услуги, сочат представените данни. От 1 юли са поскъпнали цените на електроенергията с 4,4%, на топлоенергията с 16,1%, на природния газ за битови потребители с 67,6%, дървата за горене с 12,5%. Забележимо увеличение има в сектора на образованието и услугите, свързани със свободното време - с 4,4% и на услугите, свързани със спорт и култура - с 5,5%. Очакванията на КНСБ са ръстът при нехранителните стоки и услуги да продължи да расте и в края на годината да надхвърли 6%.
В България 1,660 млн. лица живеят под прага на бедност и са с ограничено потребление затова при тях е налице усещане за по-висока инфлация отколкото показва общият индекс на потребителските цени, посочиха още от синдиката. Заради увеличението на цените на тока от началото на 2022 г. и заради липсата на мерки за ограничаване не енергийната бедност около 2 300 000 българи ще трябва да ограничат и разходите си за отопление поради недостиг на средства
