Неравенството в заплащането между половете се запазва. В Международния ден на жената – 8 март, експерти предупреждават, че макар разликата в заплащането на мъжете и жените да намалява, тя все още е висока.
През 2020 г. жените в България са получавали със средно 12,7% по-ниски заплати от мъжете. През 2019 г. разликата във възнагражденията е била 14,1%, но въпреки подобрението на показателя повече от половината от жените у нас работят в нископлатени сектори. Това сочат данни на КНСБ, оповестени от президента на синдиката Пламен Димитров.
Макар разликата като цяло да намалява, тя се задълбочава с напредването на възрастта. "В началото на трудовата кариера, до 25 годишна възраст, различията в заплащането по пол са сравнително най-малки – 6.6%, но на по-късен етап от 35 – 44 годишна възраст, ножицата се разтваря по-широко и различията вече достигат 17.6%", каза заместник -директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова.
Средната работна заплата на жените е по-ниска с 265 лв. от тази на мъжете.
Обратно, заетостта на жените преобладава в 2 от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна залата от тази на мъжете „Хотелиерство и ресторантьорство“ (с 22%), „Култура, спорт и развлечения (с 21%).
Виолета Иванова предупреди, че с напредъка на дигитализацията на труда постигането на равнопоставеността на пазара на труда ще е предизвикателство. 65 на сто от децата, които сега започват началното си образование, в крайна сметка ще имат напълно нови професии, които в момента дори не съществуват.
Средно за ЕС, пенсиите на жените на възраст над 65 г. са с 30 процента по-ниски от пенсиите на мъжете. За България разликата през 2020 г. е 23.7%. Средната пенсия на жените достига до 417 лв., а за мъжете до 546 лв., по-ниска с 129 лв. Жените са по-голям брой, пенсионират се по-рано и получават пенсия по-дълго, но в значително по-нисък размер. От тук, следва че жените пенсионерки са в по-голям риск от изпадане в бедност отколкото мъжете пенсионери. Общо 53 процента от жените пенсионери са в риск от бедност и социално изключване в сравнение с 40.1 на сто от мъжете.
В настоящата ситуация се създават и предпоставки за нарастване на дигиталните неравенства, което е заплаха за работните места, за заетостта . Жените имат едва 20 процента шанс да намерят "нова" работа с по-високо технологично съдържание в сравнение с мъжете, посочи експертът.
По думите на експерта професионалното развитие на жените по-често се възпрепятства заради семейни ангажименти и грижи за зависими членове на семейство, което безспорно се отразява и върху доходите им.
За КНСБ е тревожно, че намаляват и жените на ръководни позиции. През 2019 година те са били 39,6 процента, а през 2021 година вече са 36,5. Причината, по думите на Виолета Иванова е, че по време на пандемията се закриват бизнеси с жени на мениджърски позиции.
По данни на НСИ България се нарежда над средното ниво в статистиката на ЕС по жени предприемачи. Дамите на високи мениджърски позициите също са значителен процент в България. Те са много по-млади и по-високо образовани от мъжете, заемащи подобни постове.
Изследване сочи, че 60 на сто от дамите се решават да започнат собствен бизнес, използвайки не кредитен, а собствен ресурс и за своя сметка. Анализите показват, че жените избират за свои сектори на предприемачество тези с по-ниска нива на печалба като образование, социални услуги, домашни здравни грижи, работа в общността, което донякъде е обяснение за ниския дял на банковото финансиране. Но тази тенденция показва и по-умереното и по-склонно към спестяване икономическо мислене при жените, така и нежеланието и страха от поемане на финансови рискове. Предприятията, ръководени от жени, генерират относително повече приходи. Те превъзхождат и по капиталова производителност с 96 на сто.
