Китайската комунистическа парти, която през 2011 г. чества своята 90-та годишнина, е изпълнена с решителност да остане управляваща партия на Китайската народна република през следващите десет години. Но китайският политически елит трябва да положи много усилия за преодоляването на сложните проблеми, стоящи пред страната в социално-икономическата и политическа сфера.
Страната извършва преход към икономически модел с ускорено развитие на вътрешния пазар, иновационна база, нови и високотехнологични отрасли. Едновременно с това Китай се сблъсква с редица проблеми – социални, демографски, национални. Тези и много други въпроси ККП възнамерява да реши, запазвайки организационното си единство и идейната цялост на своите редици. Но разширяването на социалната база на 80-милионната ККП изважда на дневен ред въпроса за демократизацията на партийния живот. Днес тя включва не само работници, селяни и бойци на Народно-освободителната армия на Китай /НОАК/, водени от кадровите партийци – ганбу, но и бизнесмени, интелектуалци, някои от които даже са живели на Запад.
Статистиката потвърждава нарастването на социалното напрежение, острите конфликти заради недостига на земя, нарушаването на трудовите договори и преразпределението на собствеността. Сериозна заплаха представлява разрастването на корупцията във властта. Как в такава ситуация да се поддържа стабилността на китайския начин на живот – непременно условиe за благополучното осъществяване на реформите?
С наближаването на 18-я конгрес на компартията експертите заговориха за необходимостта от политически реформи, подчертавайки, че под тях разбират "демократизация на партията и правовите норми". "Управляващата партия не се бои, че политическите реформи могат да заплашат нейната власт. Точно обратното, продължителното отлагане на така очакваните стъпки свидетелства за отсъствието на ясна визия за политическия път", се казва в статия на "Женмин жибао".
"Трябва да признаем, че както и преди се сблъскваме с много проблеми при осъществяването на политическите реформи, а 18-ят конгрес на Компартията трябва да разработи нов план за реформиране на политиката", заяви пред вестник "Хуанцю шибао" ректорът на Партийната школа към ЦК на ККП Чън Баошън. "Злоупотребата с държавна власт и увеличаването на социалното недоволство в обществото – всичко това е резултат от бавния темп на политически реформи в страната", подкрепя го професорът от китайската академия за управление Ван Укай. В тези изказвания е скрита критика към тези ръководители, които отговаряха за тази част от партийното строителство, на първо място, Чжоу Юнкан – председател на политическата и юридическа комисия на ЦК на ККП и отговарящ за обществената сигурност.
По време на заседанието на политбюро на ЦК на ККП, състояло се на 22 октомври под председателството на генералния секретар Ху Цзинтао, беше решено да се внесат поправки в партийния устав. Както отбелязва вестник "Хуанцю шибао", никой от участниците в заседанието нито веднъж не е споменал "идеите на Мао Цзедун", и "марксизма-ленинизма". ККП и цялото китайски общество силно са се променили три десетилетия след започването на реформите и политиката на отваряне към света. Вместо предишното обръщение "другарю", китайците използват думата отговаряща на "господин" - "сяншън". Възраждат се традиционните разбирания, свързани с конфуцианството.
Част от партийците не искат "да клатят лодката". Привържениците на предпазливия подход говорят за "политическо преструктуриране", подразбирайки преди всичко усъвършенстване на административния механизъм. Говорейки за постиженията на китайската политическа реформа след 1979, те отбелязват, че Китай е премахнал системата за пожизнено оставане на чиновниците на длъжност, слагайки в ред системата за предаването на властта в органите държавната власт. Разширило се е общественото участие в политическите дела, "народът все по-широко се въвлича в процеса на взимането на решения". Китай продължи и подобри многопартийното сътрудничество под ръководството на ККП, осъществяват се политически консултации, демократичен надзор и участие на масите при определянето и изпълнението на държавната политика. Развива се Патриотичният народен фронт. В края на 2010 окончателно се оформи социалистическата правова система. "Съчетанието на изборна демокрация с консултативна демокрация е още една характерна чета на развитието на Китай, особено през последните 10 години", заяви заместник-председателят на Партийната школа на ЦК на ККП Ли Цзюнжу. Изборите за изпълнителни структури постепенно се разпространяват в качеството на "експеримент" в селищата.
Премиерът на Държавния съвет на КНР Вън Цзабяо също заяви необходимостта от политически реформи. В изказването си след сесията на Общокитайското събрание на народните представители той обърна внимание, че без политически реформи страната е заплашена от още една "културна революция". Очевидно правителственият глава имаше предвид ситуацията с бившия партиен бос на Чунцин Бо Силай, който от популизъм налагаше в този мегаполис "червената култура" - масово изпълнение на революционни песни и походи на ентусиастите по местата на бойна слава.
В момента в теоретичните кръгове върви дискусия за съотношението между "традицията" и "иновациите" в обществения живот. Ехото от различни обществени настроения си пробива път в интернет просторите, където можете да се запознаете с различни гледни точки за политическите реформи. Например, на икономиста У Цзинлян или публициста Ху Шили. Но ако за Мао Цзедун и марксизма-ленинизма някои партийци забравят в своите изказвания, едва ли ще се нахвърлят на концепцията за "социализъм с китайско лице".
Точно обратното, както заяви агенция Синхуа, "конгресът високо ще издигне знамето на социализма с китайска специфика, ръководейки се от теорията на Дън Сяопин и важните съображения за "трите представителства", а партията ще продължи да прокарва "научните възгледи за развитието". Но какво съдържание ще получи "китайската специфика" и "научният възглед" за развитието на социализма в КНР ще покаже бъдещето, вероятно, най-близкото.
ИТАР-ТАСС / БГНЕС
