Едва ли има нещо, произведено в България, което да попадне в толкова престижен списък от ценители, колкото килимите от Костандово. Краткият преглед на хората, в чиито колекции попадат българските шедьоври, включва Елизабет II, принц Чарлз, Миг Джагър, Джейн Чърчил, фамилия Гудуд (втората по влияние след кралската). А килимите могат да се видят в замъка Алнуик, Bank of England, Уестърн Парк, графство Гудуд и на много други благороднически места, които са посещавани от хиляди туристи всяка година. Така ръчно тъканите килими се превръщат в своебразни посланици на страната ни. А естетическата гаранция, която предоставят, е дълголетна: дори за сто години те няма да се износят дори малко.
Килимите се правят в Костандово, в Западните Родопи, вече повече от 20 години. Международната им нишка изглежда така: на единия край на конеца са традиционните умения за тъкането на килими в нашия регион, по средата е компанията "Хемус", която реализира производството им, а на другия край се оказва британския кралски двор. Как се стигна до този успех?
Килимът в Уестърн Парк
Работата и таланта на местните жени-тъкачки убеждава британеца Дейвид Бамфорд, че килимите на фирмата "Хемус", която ги произвежда, имат всички необходими качества, за пренесат красотата си на най-изисканите места по света. Бамфорд става съдружник на фирмата, използва контактите си на Острова, после цели комисии от организацията за съхранение на културното наследство на Великобритания (National Trust) започват да проявяват интерес към тъканите произведения на изкуството. Постепенно идва големият пробив със закупуването им от кралския двор, което пък отваря още повече международния пазар към нашите килими и тяхната стойност. За 25 години са създадени 8000 цвята и са изрисувани и изтъкани 1000 десена.
Килим, изработен в Костандово, в графство Гудуд
"Оказа се, че организацията на работа, която сме създали с Дейвид Бамфорд през годините, няма еквивалент в света. Изпълнявали сме поръчки и за Франция и Германия. На практика единственият източник на културно-исторически текстил, който да позволи реставрация на важни стаи от културно-историческото наследство в Европа, се оказваме ние. Развили сме това ноу-хау до степен, която за нас е рутина", споделят от "Хемус".
Тайната на изработката
"Първо се засновава. Това означава да се определи какво да е разстоянието между нишките, от което зависи плътността и след това започва сноване нишка по нишка и на ръка. През това време гледаме новия десен, който ще работим - изучаваме броя цветове и всеки цвят къде се ползва. Всяко квадратче от схемата е възел за нас", описва работата си Светла Балиева, която е една от най-сръчните килимарки в компанията и притежава точен усет към нюанса - основното предизвикателство в работата им. Балиева посещава от дете килимарския цех, а целият й трудов стаж е преминал там.
Ани Табакова, която също има внушителен опит с изработката на килимите в Костандово, допълва за технологията по направата на килимите: "Използваме и т.нар. "набивачка" - инструмент, с който се удря вътъка, за да прилепнат плътно възлите и да се получи здравина и качество. В процеса на работа се използва и специално ножче за рязане на вълнената прежда. След като се изтъче ред от килима, с ножица се изрязва излишната височина от възлите", описва процеса Табакова.
Снимки с принц Чарлз от времената, в които Кралският двор поръчва килимите от Костандово
За да се превърне в майстор на тези килими, човек трябва да се посвети на тях поне 3 години - занаятът е изключително труден и изисква пълно себеотдаване. „Техниката се научава бързо. Възелът е лесен - за една година и може да се научиш да връзваш и то бързо. Но четенето на десена, работата с нюансите и по-сложните фигури се изисква опит и затова най-рано на третата година може тъкачката да се справи с европейските десени", споделя още Табакова. И допълва, че въпреки годините опит все още се затруднява при френските килими, които са с изключително ниво на сложност. А Светла разказва, че е развила любопитството си към занаята покрай майка им. "Като завърших гимназия, тя ми предложи да се науча. Аз познавах всички тук. Приятели сме. Израснах и с децата на шефа. Обстановката е много спокойна, близо съм до вкъщи. Работата ми харесва – даже по-трудните десени са по-интересни", допълва тъкачката. Ани Табакова пък придобива голямата част от уменията си, посещавайки курс в близкото минало. "Имаше курс за тъкачки пред 70-те години. Живеехме на общежитие 9 месеца - после 3 месеца практика, след това държахме изпит. Бяхме 600 жени от района на Велинград. Работата с по-сложните десени, които ми се налага да правя в момента, се учи движение", казва тя.
Ръчно дори на компютър - 8 000 000 "щракания" за френски десен
Проектирането на килимите на компютър е точно толкова сложно, колкото и ръчната изработка. И въпреки, че се използва софтуер, най-сложните килими изискват отново "ръчна работа".
"Проектирането и изготвянето на модели съобразява плътността и размерите на килима, плътността на тъкането, необходимите ефекти, цветовата гама (рецептура за боите). С проекта се определят необходимите разходи за суровини и труд, във връзка с което пък се планират обученията на екипа, който ще тъче дадения десен.
Софтуерът не помага много, при оцветяването основно. Формата на и тримерността на фигурата се създава с щракане на ръка. Общо взето се "изтъкава" първо на компютъра. Стигал съм до над 8 000 000 щракания за френски десен, споделя Тодор Парпулов, синът на собственика Нино Парпулов. Той изпълнява задачата да дигитализира килимите, за да ги направи четими за тъкачките.
Килимът в замъка Осборн
На килимарите се дават все по-сложни поръчки, а всеки килим минава през конкурс и нито едно цветово предложение от близо 400-те шедьовъра не е отхвърлено от британските комисии.
От компанията споделят, че престолонаследникът на британския трон е бил готов да подпомогне финансово килимарите от Костандово чрез фондацията си, с единственото условие българска държавна институция да се ангажира с проекта. Никой от българските управници обаче тогава не се заел да му изпрати официална покана за посещение в България. "Надяваме се, че Европа няма да загуби възможността да съхранява своя уникален текстил и така да разказва своята история. Това е важно световно културно наследство и правим всичко по силите си, за да го запазим", казва от "Хемус". И допълват, че за да продължи да съществува този занаят, е нужна целенасочена и дългосрочна държавна политика за оцеляването му. Силно се надяват работата им да не остане единствено като добър пример за малък и успешен екип, а непренебрежимо индустриално звено, което да продължи да дава както естетически примери, така и историческа стойност спрямо която да има приемственост.
