Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) няма да повлияе на конкурентоспособността на икономиката. Това заяви министърът на труда и социалната политикa Ивайло Калфин по време по време на заседание на Съвета по заетост и социална политика на Европейската комисия в Люксембург.
"Конкурентоспособността не трябва да укрепва чрез поддържане на ниски условия на труд. Поддържането на ниски заплати не само, че не води до повишаване на икономическите показатели, но и повлича след себе си сериозни социални последствия", каза министърът, цитиран от пресцентъра на МТПС.
Той подчерта още, че би насърчил въвеждането на прозрачен механизъм за определяне на минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове за дейностите, при които не е постигнато предварително съгласие между синдикати и работодатели.
Според Калфин при формулиране на насоките по заетостта, както и при формулиране на препоръките към страните членки на ЕС, е необходимо да се отчитат ефектите на различните и специфични политики на отделните държави. Той изрази критика към единната методика на ЕК, която не отчита индивидуалните икономически показатели в различните страни членки. Министърът подчерта, че предприемането на унифициращи мерки, при които не се отбелязват различията, би довело до разнопосочни действия, чийто резултат ще се различава от търсения от ЕК.
"Категоричен съм, че трябва да се отчита индивидуалната икономическа среда. Дълго време в България линията на бедността беше над минималната работна заплата и това явление по никакъв начин не стимулираше активност на пазара на труда. Започнахме плавно да повишаваме минималната работна заплата и очакванията са, че с повишаване на разликата между нея и линията на бедността, много хора ще намерят смисъл в това да работят, а не да седят и да чакат на социални помощи", категоричен беше той.
В рамките на изказването си пред министрите на труда от всички страни членки на ЕС, министър Калфин отчете напредъка на страната ни в координацията между политиката по заетостта и социалната политика. Той отбеляза, че и към момента се работи върху още по-добри възможности за взаимодействие, насочени към предоставяне на интегрирани услуги за най-нуждаещите се, съобразени с индивидуалните потребности на хората в неравностойно положение.
Припомняме, че в края на май Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не стигна до единно решение относно минималната работна заплата. Има обаче голямо желание от Министерския съвет да обжалва решението на Върховния административен съд (ВАС) за отмяната на решението за определяне размера на минималната работна заплата и най-вероятно това ще се случи, обяви тогава Калфин.
Междувременно по време на работна среща Ивайло Калфин и Лодевайк Ашер, вицепремиер и министър на социалните въпроси и заетостта на Hидерландия, обсъдиха възможностите за подобряване на условията за трудова миграция.
Калфин настоя за увеличаване правата и защитата на трудовите мигранти в Европа. "Когато говорим за трудова миграция в ЕС, въпросът вече не се състои само в определяне на минимално заплащане в отделните страни членки. Въпросът вече е да се говори за еднакви нива на заплащане, без разлика в това дали за една позиция кандидатства гражданин на съответната страна или на друга страна член на ЕС", категоричен беше българският министър, подчертавайки необходимостта българите в чужбина да получават заплата, релевантна за заеманата от тях длъжност.
Нидерландия е сред водещите европейски партньори на България за оказване на експертна и финансова подкрепа за развитие на социални проекти. На срещата Калфин отново заяви готовността на МТСП за продължаване на двустранното сътрудничество.
