България е единствената страна на Балканите, където индустрията за алтернативни протеини е застъпена и дава сериозна заявка за развитие. Това представлява реален шанс страната да се превърне във водещ производител на алтернативни храни, заяви съпредседателят на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България (АППНБ) Кремена Дервенкова на кръгла маса, посветена на бъдещето на храните, инициирана от сдружението.
Участниците във форума потърсиха мястото на България в хранителната революция на алтернативните протеини. Те дискутираха ключови въпроси за изхранването и предизвикателствата на потенциалната продоволствена криза в света.
"До 2050 населението на Земята ще достигне 10 млрд. души, като затова изхранването, респ. производството на храни ще трябва да се увеличи с 56% и това не може да стане чрез увеличаване на площите", посочи проф. Ангел Ангелов от Университета по хранителни технологии в Пловдив и председател на Научноизследователска инфраструктура в областта на храни, хранене и здраве. Той е категоричен, че все по-голямо значение ще придобиват алтернативните източници на храна.
"Първият хамбургер от лабораторно месо струваше 250 000 евро. Големи компании инвестират милион долари в производство на подобен продукт. В Китай започват големи инвестиции в тази област като водещи предприятия са най-вече от Израел, Китай и САЩ и това месо вече се появява на пазара", посочи професорът.
Холандска фирма в 2013 г. представи първия хляб с биомаса от насекоми, изтъкна още той и сподели, че лично е консумирал шоколад с използвани насекоми.
Професорът обясни защо насекомите са полезни – имат протеини в различна концентрация от 50 до 20%, докато при зърнените култури е максимум 15%, така че са добър източник за извличане на протеини, както и от микроорганизмите. Освен това имат и много мазнини, което е използваемо за добавка в храната и за производство на биодизел.
Близо 20 години се правят изследвания и вече инсектите намират приложение при производство на хибридни продукти като брашна от насекоми, има много добри резултати при производство на барчета, заготвки, мъфини, кексчета, посочи проф. Ангелов.
Той отбеляза, че на база оценки и становища от Европейската организация за безопасност на храните, има издадени два регламента на ЕК, които дават възможност на дадена фирма да произвежда и предлага на пазара щурец, брашнян червей в различни форми – замразен, смлян, цял.
"Следващите години ще трябва да произведем толкова храна, колкото никога досега, а кредитът на доверие от природата е изчерпан – това е големият въпрос, който трябва да се реши и затова всички решения с лабораторно месо и алтернативни протеини влизат в уравнението", посочи Любомир Ноков, съосновател на „Био България“.
Според него в момента наблюдаваме криза в плодородието заради конвенционалния начин на производство на храна, който е изтощителен за почвите. Продоволствената криза с методите на земеделие, които познаваме в момента, поставят въпроса как ще се справим с глада, обърна внимание той и изтъкна, че все още 30% от храната се изхвърля, докато 30% от световното население гладува.
Като ключово решение на нуждата от нови протеини, в съчетание с климатичните проблеми, Десислава Димитрова от АППНБ посочи кръговата икономика. Тя цитира изследване с участието на Световната банка, според което 78% от анкетираните фирми и неправителствени организации посочват, че в страната ни няма систематизирана нормативна база за въвеждането на кръгова икономика. Димитрова посочи като положителен пример за подобен кръгов модел българската компания „Насекомо“. Тя представи и модела за отглеждане на копринената буба и отбеляза, че за съжаление сега в България няма нито една фабрика, която да произвежда тази ценна текстилна суровина, въпреки че преди години това е била утвърдена индустрия в страната ни.
Как новите технологии и изкуственият интелект навлизат в хранителния сектор разказа футурологът Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. По думите й бъдещето на храната е в 3D принтерите, за които насекомите ще са суровина, също в роботите, умните хладилници, дроновете за доставки... и персонализираната храна.
Усилено се развива и неврогастрономията, съобщи още Тодорова. Има изследвания, които показват, че ако консумираме десерта си от кръгла купичка, ще ни се стори по вкусен, отколкото, ако е от квадратна, също че морската храна ще бъде по-вкусна при музика с морски вълни, препращаща към морската почивка. "Някои от харните на бъдещето ще са безвкусни, но нашата перцепция ще ни показва, че са вкусни", посочи футурологът.
Все повече мрежи от инвеститори и потребителите се обединяват около идеята за използване на алтернативните протеини, стана ясно от Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд “Black Peak Capital”.
За Европа, бидейки по-консервативна, по-приемливо може да се окаже масовото въвеждане на алтернативни протеини във фуражите и храната за домашни любимци, прогнозира Марияна Хамънова, изпълнителен директор на Клийнтех България.
Събитието, модерирано от Весела Тодорова – Мозеттиг, директор на Френско–българската търговска и индустриална камара, приключи с призив за обединяване на усилията и за установяване на диалог между ресорните институции и компаниите от секторите, свързани с биоземеделието и алтернативните протеини - протеините от водорасли, растителните протеини, култивираното месо, протеините от насекоми и клетъчните протеини. Целта е създаването на работна група и по–тясно сътрудничество за подпомагане на иновациите в българското земеделие и хранителната индустрия.
