Какво доведе до антиправителствените протести, които паралелно искат и оставката на главния прокурор Иван Гешев? В търсене на корените на проблема двама юристи се обединиха около мнението, че когато диалогът в Народното събрание и между институциите липсва, обществото рано или късно излиза на площада. Защо е важен диалогът между институциите? Ето анализите на двама юристи - Борислав Цеков - доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, и доц. д-р Наталия Киселова - д-р по Конституционно право в СУ и преподавател в Катедра Конституционноправни въпроси в Алма Матер.
Може ли прокуратурата да разследва държавния глава?
"Ако погледнем как се развива дейността на НС от 2017г. насам ще видим една много последователна линия на липса на диалог в Народното събрание. И предвестник за тези протести може да бъде видян още миналата или по-миналата парламентарна година, когато в тези парламентарни сесии се отхвърлят по категоричен начин определени предложения. След това се внасят от мнозинството, защото преди това са били внесени от опозицията. Неглижира се дейността на опозицията. Техните законопроекти или усилия да бъде упражнен парламентарен контрол не водят до реализация на парламентарни процедури. Бяхме свидетели на 15 смени на министри, нито веднъж министър-председателят не е присъствал в пленарна зала, за да защити или да обясни защо се налагат тези смени в правителството. Станахме свидетели и на още нещо, което ми сеструва доста отвъд Конституцията, да се каже, че не е нужно министър-председателят да присъства лично. Е, след като диалогът е бил прекъснат в пленарна зала, там където е мястото на сблъсък на политическите мнения, е нормално той да се пренесе на площада", смята доц. Наталия Киселова.
"Само ще прибавя, че у нас се създаде едно усещане в партиите, може би в сегашната управляваща конфигурация е най-силно, че министър-председателят е министър-председател на ммнозинството като парламентарна група. Той е министър - председател излъчен от НС, той е длъжен да има диалог, полемика, остро противопоставяне ако щете с институцията НС, а не с тази или онази партия", подчерта д-р Борислав Цеков пред БНТ.
Той продължи: "Това е един необичаен политически сезон. Първо заради коронакризата, заради която се обърнаха буквално за часове в целия свят и политически отношения и доверие в управляващите. По принцип има едно правило политологично, че в условия на криза и опасност, обществото се консолидира около управлението. Ние видяхме нещо такова в първите етапи на кризата, когато правителството взе едни доста навременни и строги мерки. Но след това като че ли изпусна юздите на кризата. Социално-икономическите последствия, които вече се усещат, като че ли остават не добре обезпечени с мерки, защото онова , което слушаме и звучи добре, за съжаление не достига до хората и реалния бизнес. Едва през септември ще започнат да стигат, евентуално, поне от процедурна гледна точка, т.е. има едно закъснение, което нагнетява допълнително напрежение. И така се акумулираха няколко фактора – това напрежение, социално напрежение и политическо. От друга страна един остър дефицит на доверие въобще към политиката у нас и не бива да се подценява и една естествена и разбираема умора в голяма част от обществото от дългото 10-годишно почти управление, доминация на една партия, без значение коя е тя. И част от обществото започва да гледа на всичко с критицизъм. И добро, и лошо да е свършено – обществото винаги ще гледа критично. Това натрупа напрежение и то се отпуши в скандалите, в противоречия. Причината е липсата на нормален диалог и между институциите, и между партиите, а заедно с това и диалогът между гражданското общество като цяло и държавните институции. Този диалог е нарушен от много време, не се води както трябва и естествено в кризисна ситуация бушоните изпушват и хората излизат на улицата."
Погледнете статистиката с произволно избрана членка на ЕС и България, продължи Киселова. "Как изглежда вносителят на законопроект? Как изглежда присъствието на министър-председателя и на цялото правителство в парламента или неговата долна камара? Как изглеждат взаимоотношенията между партиите? И тогава можем да кажем дали е правилно или не допълнителното, бих го нарекла, присъствие на премиера през Facebook. Това, което наблюдаваме в момента на улицата в мнозинството си са деца, на време , в което те живеят през виртуална среда. За тях живеенето в интернет е равностойно на реален живот. Там те имат контакт с него и формират мнение. Само че дали им харесва неговото поведение. Иначе няма проблем да има присъствие и в социалните мрежи, но то не замества под никаква форма присъствието му в парламента. И в този смисъл, когато броят на законопроектите, внесени от МС и от народни представители, е равен, но депутатите не са направили оценка на въздействието, нямат добра финансова обосновка, не са проведени обществени обсъждания, тогава ставаме свидетели на „висене по прозорците“ както някой го нарече. Ставаме свидетели на това, че е сбъркан начина, по който се финансират партиите и се настройва обществото срещу това религиозните формации да получават по-голяма публична субсидия от политическите партии. Стигаме до това да се иска закон да бъде обнародван в рамките на часове. Тогава, когато сме преодолели процедурите и смятаме, че те не са важни, разговорът започва да се води по друг начин. И то е вече с ултиматуми."
Гешев: Протестите и политическите игри няма да попречат на работата ми (ВИДЕО)
Затова и акцията в Президентството на прокуратурата беше приета така, продължи Цеков. "Прокуратурата изпълнява своите правомощия, но ефектът, политическият ефект беше възприет от една не малка част от обществото като една прекомерна показност и т.н. Имаше политически ефект, който беше просто повод, ако не беше това, вероятно друго щеше да предизвика подобно недоволство.", смята той.
В тази връзка Цеков не вижда законови мотиви и основания ВСС да започне процедура по отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. "Като юрист немога да индентифицирам актове или някаква система от действия, които да заслужават подобна тежка правна квалификация, особено пък в светлината на вчерашното решение на Конституционния съд", каза той.
На друго мнение обаче се оказа Киселова:"Ако погледнем Закона за съдебната власт и правилника на организацията и дейността на НС, там изрично са предвидени какви са задълженията на главния прокурор. Аз ще си позволя да го критикувам в един пункт, но ако погледнете след промените 2015г. на Конституцията точка 16 на чл. 84 е предвидено главният прокурор да представя и други доклади пред НС. В Правилника на НС е предвидено на всеки 3 месеца той да гостува на комисия по правни въпроси. Вече почти 7 месеца след встъпването му в длъжност той не е намерил време да гостува. Няма да коментирам поведението чрез медиите, защото дейността на прокуратурата не е да я дават по телевизиите. А да се коментира нейната дейност под формата на актове. Тогава, когато чрез прессъобщения се представят детайли по досъдебни производства можем да коментираме конкретно, но дейността на главния прокурор, според мен, е изведена на конституционно ниво и там е казано той какво прави. Неговата работа не е да разследва. Съжалявам, може би на част от хората им харесва как се ръководи пряко и през медиите. Не това е работата на прокуратурата и на главния прокурор, конкретно.", каза тя и подчерта, че "всеки главен прокурор има отпечатък върху дейността на прокуратурата, защото той по различен начин схваща своята мисия като административен ръководител. Но всички сме съгласни, че дейността на прокуратурата е през нейните актове, а не през това кой какво е казал."
Институционален или личностен е конфликтът премиер - президент?
"Мисля, сложна смесица от двете. И със съжаление констатирам личния елемент. Имаме една надпревара в оценките, в личните квалификации, ако щете.Това не е добър политически маниер. Аз говоря напоследък за африканизация в политиката. Там всичко е лично, там е политиката на силоваците и всеки гледа да удари другия със силови структури, каквито са му на разположение. Това е процес на повишена конфликност, а когато има конфликност без диалог. Защото виждате държавният глава отказва категорично. Той като символ на единството на нацията е длъжен да поддържа баланса в институциите с цел преодоляване на конфликтите, т.е. отказът на диалог на каквото и да е основание е доста спорен от политическо, а и конституционно гледище", коментира Борислав Цеков.
Глас, приличащ на този на Борисов: Той не може да е държавен глава, този тъпанар
"Преди да стане личен диалогът, той беше институционален. И ако се върнем година назад, на 4 септември, ако се не лъжа, при откриване на сесия на парламента, държавния глава отправи ключово обръщение към НС и народа. Той предложи по определени въпроси да се търси диалог с НС и управляващите преди всичко. Тогава, ако си спомняте лидерът на най-голямата ПГ партия, реагира доста остро и те не поеха подадената ръка. След това имаше още няколко усилия от страна на президента за търсене на диалог. Сега след тези записи, които излизат, дали са истински или манипулирани, ще кажат експерти. Как общуваш с човек, който мисли определени неща, които ние не пожелаваме на най-близките си. Тогава, когато искаме да има диалог и двете страни трябва да изпитват уважение една към друга, на първо място. След това вече да се чуят, защото сега всеки говори и никой не слуша другия.", обори го Наталия Киселова.
