Името, което си избра новият папа, е изключително символично. То напомня за светия застъпник на бедните и за църковна реформа. От Франциск се излъчва импулс, от който в момента Католическата църква силно се нуждае.
За първи път начело на Римокатолическата църква застана папа-неевропеец. Изборът на конклава беше дълбоко символичен жест на Стария свят към Латинска Америка, където католицизмът е внушителна сила. А това, че йезуитът Хорхе Марио Берголио прие името Франциск, с което напомни за светия застъпник на бедните, за смирение и за църковна реформа, също е много символично. Новият папа е по-близо до обикновените вярващи, отколкото до църковната йерархия.
Несъмнено той вече не е млад – новият понтифик е на 76 години, така че начело на Светия престол отново е човек на преклонна възраст. Но това може да се сметне за сигнал за това, че кардиналите са направили своя избор заради личността на кандидатите за поста.
Именно тази практичност – при цялата сензационност на новината, че за папа е избран латиноамериканец, би трябвало да я има при всички членове на конклава. Кардиналите заседаваха почти неприлично кратко, така че напрежението не успя достатъчно да се покачи. Заседанието на конклава завърши, едва успяло да започне.
Това несъмнено означава, че 115-те кардинали са способни да взимат решения. Мнозина се опасяваха от блокада в конклава, от парализираща неувереност, но всичко приключи много бързо. Кардиналите подходиха към изпълнението на възложената им задача изключително трезвомислещо. И това вече е новина – ръководството на Католическата църква е дееспособно.
Мисията на новия папа може да бъде формулирана по следния начин – като служител на влиятелна църква, той трябва да покаже на целия свят (и не на последно място на европейците) каква сила е заключена в радостта на вярата. Възможно е от този непретенциозен човек да излезе нов импулс, от който така се нуждае църквата. Тъй като най-важна не е йерархията, заради която толкова се карат европейците, а вярата в Бог.
Ди Велт
