В резултат на химическа атака близо до Дамаск миналата седмица са загинали стотици хора (според бунтовниците те са 1300), а хиляди други получили нелетални дози. Какво чака оцелелите?
Към аналогично нападение са прибегнали иракските правителствени сили по време на ирано-иракската война през 80-те и техните жертви дълги години носят медицински и психически проблеми.
В такива случаи може да се помогне – ако се действа навреме.
Най-сериозна била атаката в кюрдския град Халабджа в Североизточен Ирак, където загинали около 3000 души, а сериозно пострадалите били повече от хиляда. Най-лошият вариант е ипритът, който поразява кожата и белите дробове. В Сирия засега не е използван, макар че се твърди, че Башар Асад има запаси от него.
Заринът, който се твърди, че е използван срещу хора в Сирия, е бил използван и в Ирак. Салад Ахмад от Киркукския център за помощ на жертвите на мъчения, на който принадлежи рехабилитационният център в Халабджа, отбелязва хронични неврологични проблеми при пациентите.
Сред дълготрайните ефекти Махди Балали Муд от Медицинския университет в Машхад (Иран), изучаващ жертвите от иранска страна на конфликта, сочи безпокойство, тревога, нарушения на съня, загуба на паметта, когнитивни нарушения, депресия и посттравматично стресово разстройство.
Заринът има противоотрова – атропин, но при тежки поражения той трябва да се приложи няколко минути или часа след атаката. Никой не знае колко жертви са го получили. Хуманитарната организация „Лекари без граници”, която работи в няколко болници в Дамаск, съобщава, че към тях са се обърнали 3600 пациенти с невротоксични симптоми в деня на атаката. Тези хора са получили атропин.
В по-леки случаи атропинът може да се окаже ефективен дори след няколко седмици и „Лекари без граници” се стараят да пренасочват към Сирия колкото се може повече дози, но няма гаранция, че те ще стигнат до потърпевшите. В самата Сирия това лекарство е много дефицитно.
Често се срещат и психически травми. Заринът убива цели семейства, а ако някой успее да оцелее, той се измъчва от съсипващо, дълбоко чувство за вина.
Ахмад си спомня пациент, оцелял след атаката през 1988 г. Цялото му семейство от 11 души загинало. „Той се чувстваше толкова зле, че не искаше да живее – казва докторът. – Оцеляха мнозина, но ако дойдете в Халабджа, навсякъде ще видите посърнали лица.”
Така че след приключването на войната в Сирия също ще се наложи откриването на центрове за психологическа помощ на пострадалите – само традиционната медицина не може да се справи с последиците.
Може да си спомним още два случая на отравяне със зарин, които също говорят колко дълго Сирия ще носи последиците от газовата атака. По време на войната в Персийския залив (1990–1991) американските войници били подложени на въздействие на зарин в резултат на унищожаване на иракски военни складове в Хамисия. При тях и до днес се наблюдават нарушения на паметта, на вниманието, зрително-пространствените способности, наблюдават се също и изменения в мозъчната структура.
Много от 5500-те души, преживели зариновата атака в токийското метро през 1995 година, се оплакват от хронични проблеми с паметта и концентрацията на вниманието, както и от симптоми на посттравматично стресово разстройство. Хората с поражения от средна степен имат по-малко сиво вещество в областите на мозъка, отговарящи за паметта и познанието.
Още интересни материали четете на megavselena.com
