Животозастрахователи, пенсионни институции, банки и инвестиционни дружества ще могат да предлагат четвърта пенсия у нас. Това ще стане с въвеждането на паневропейския персонален пенсионен продукт, познат като регламента РЕРР, който ще влезе в сила през март следващата година, предава Монитор.
Регламентът въвежда унифициран за рамките на Европейския съюз пенсионен продукт. „Целта е да се даде допълнителна възможност за спестяване за пенсия“, коментира пред изданието изпълнителният директор на една от животозастрахователните компании у нас Станислав Димитров. „Този нов тип продукт е структуриран така, че да предоставя на клиентите повече възможности за избор и да им осигурява повече конкурентни продукти при запазване на висока степен на потребителска защита”, коментираха и от едно от пенсионноосигурителните дружества у нас, допълвайки, че целта е „РЕРР да бъде прост, гъвкав, модерен и разходо-ефективен продукт”.
Всъщност РЕРР е много подобен на сегашния доброволен пенсионен фонд, който се предлага у нас под формата на трета пенсия. „PEPP ще бъде в допълнение на това, което имаме. Сред големите му предимства е това, че ще бъде унифициран за целия ЕС, тоест ще бъде контролиран, и понеже целта на ЕС е да бъде по-достъпен, той ще е на по-ниска цена от съществуващите продукти“, обясни Димитров. Съответно разходите като такси и удръжки не бива да надвишават 1% от акумулирания капитал на година.
Друго предимство на паневропейския персонален пенсионен продукт е, че той ще се предлага с няколко гаранции. Така например гаранцията на внесените суми дава сигурност, че ако внасяме по 100 лв. месечно за 20 години, то в края на периода ще имаме не по-малко от 25 000 лв. по партидата. „РЕРР доставчиците могат да предлагат до шест инвестиционни портфейла. Всички те трябва да се създадат на базата на предвидена гаранция или техника за смекчаване на риска. Гарантирането може да бъде под формата на консервативна инвестиционна стратегия или на инвестиционна стратегия, обвързана с жизнения цикъл. Гаранциите по линия на инвестиционната опция по подразбиране трябва да покриват поне направените вноски през осигурителния период след приспадане на всички такси и удръжки. Гаранциите биха могли да покриват също таксите и удръжките, както и пълно или частично покритие срещу инфлацията”, поясниха от пенсионната фирма.
„При прехвърляне между РЕРР доставчици, прехвърлящият доставчик ще може да удържи такси, но не повече от 0.5% от паричния еквивалент на прехвърлените активи. Държавите членки могат да определят и по-ниски такси, ако позволяват по-чести прехвърляния. Приемащият доставчик може да начисли единствено действителните административни и трансакционни разходи по прехвърлянето”, казаха още от пенсионноосигурителното дружество. Освен това паневропейският пенсионен продукт ще може да се предлага изцяло дигитално, тоест самата покупка ще е онлайн, с което ще се улесни достъпът за закупуване.
И все пак при въвеждането на РЕРР възникват няколко въпроса. На първо място в различните страни-членки може да се наложат законодателни промени, с които да се разреши на финансовите институции да предлагат пенсионния продукт. „При нас ще се наложат промени в Кодекса за социално осигуряване, може да се наложат и секторни промени в законодателството на банките и на управляващите дружества“, смята експертът. От друга страна, възможността за по-евтина допълнителна пенсия може да предизвиква отлив от доброволните фондове. „Не е ясно доколко това ще се случи, тъй като доброволните фондове са познати на хората от около 27 години насам, докато РЕРР е новост и не е ясно колко компании ще го предлагат“, коментира още Димитров. Самият продукт не е задължителен нито за институциите, нито за клиентите, затова и не се знае колко дружества ще започнат да го предлагат. Възможно е и да се появят чуждестранни компании у нас, които да представят РЕРР на пазара, но тук също се появяват редица въпроси преди това да се случи, един от които е какво ще е данъчното облагане. Към момента то е национален прерогатив. „Ето защо държавите членки са тези, които трябва да решат дали РЕРР ще ползва някакви данъчни облекчения. Вследствие на това на този етап РЕРР Регламентът не третира въпроса с такива стимули”, казват още от дружеството.
При хипотеза, че вече имаме спестени пари в доброволен пенсионен фонд, то не се знае дали ще можем да ги прехвърлим към паневропейския продукт. „Това не е ясно и не е предмет на европейското законодателство, а по-скоро трябва нашето законодателство да го уреди“, каза още Димитров.
Всъщност идеята за унифициран европейски продукт за пенсионно спестяване не е нова. Работата на Еврокомисията по PEPP започва още през 2011 г., а целта е да се увеличат отделените пари за пенсия. „В САЩ и Япония имат добре развити капиталови пазари, а в Европа не е така. За да имаш такива пазари, трябва да имаш дългосрочни пари. В ЕС имаме малко дългосрочни спестявания, затова и едната цел е да се акумулират повече такива пари. Втората цел е да излязат парите от банките, които имат свръхликвидност, а това е неефективно за европейските икономики“, завършва Димитров.
