Фокусирането на общественото внимание към протестите, от една страна, и към реакциите на управляващите, от друга, доведе до спад на одобрението за работата на кабинета и негови ключови лица.
В сравнение с месец май от 2 до 6 пункта намалява одобрението към всички държавни институции. Това показват данни от представително проучване на НЦИОМ за периода 27 юни 3 юли 2012 г. сред 1000 пълнолетни българи в 86 населени места в страната.
Теренната работа по настоящото изследване на НЦИОМ започна десет дни след най-масовите протести на Орлов мост срещу промените в закона за горите. Изследването се проведе в период, когато позициите на страните по конфликта бяха огласени, публично коментирани и анализирани. Също през месец юни бяхме свидетели на взривовете в складове с боеприпаси при Петолъчката. Теренната работа по изследването съвпадна и със съобщението за увеличение на цените на тока и на природния газ, заявяват от НЦИОМ.
В сравнение с месец май съдът, прокуратурата и полицията губят по 2% одобрение, парламентът – 3%, а кабинетът – 4%. Одобрението към парламента остава значим дял единствено сред симпатизантите на управляващите. Дори сред тях обаче тази институция е по-скоро неодобрявана, отколкото одобрявана. За разлика от парламента, работата на кабинета е одобрявана от 71% от избирателите на ГЕРБ. Най-силни критични настроения към правителството като цяло регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред нискообразованите респонденти, сред жителите на малките градове и селата, както и сред крайно бедните. Критични към кабинета са симпатизантите на всички партии, освен на ГЕРБ.
Армията губи близо 6% одобрение през изминалия месец, доколкото общественото внимание се фокусира върху взривовете край с. Лозенец, Ямболско.
На този фон изключение прави националното радио, което добавя 3% одобрение и достига най-високият си рейтинг за последната година. За последния месец намалява одобрението към ръководителите на основните държавни институции – с 6% към премиера, с по 3% към президента и към вицепрезидента. С 4 пункта расте неодобрението към работата на председателя на парламента.
От началото на протестите критичността към премиера нараства, но подкрепата за работата на Бойко Борисов остава висока сред хората на възраст между 40 и 49 години, сред заможните българи, сред жителите на големите градове и сред симпатизантите на ГЕРБ.
Повечето лидери на парламентарни групи също губят между 2 и 4% от одобрението за дейността си. Само Волен Сидеров и Мартин Димитров запазват оценките за работата си в парламента през последния месец. Волен Сидеров и Ахмед Доган, макар и с високо неодобрение сред населението, остават силно одобрявани от своите избиратели.
Най-одобряваният председател на парламентарна група в началото на месец юли е Сергей Станишев – от 26%. Подкрепата за лидера на социалистите в собствената му партия е висока. Одобрението за бившия президент Георги Първанов спада с 2%.
В началото на юли повечето министри губят обществена подкрепа за работата си, което се вписва в растящата критичност към дейността на управляващите.
Публичните изяви на министър Десислава Атанасова напоследък допринасят за разпознаваемостта й. Одобрението за нея се покачва с 4 пункта през този месец, също с толкова расте и неодобрението. Лиляна Павлова, Николай Младенов и Свилен Нейков са министрите, одобрението за работата на които е по-висок дял от неодобрението.
Класацията на министрите към началото на юли се оглавява от Лиляна Павлова, следвана от Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Четвърти е Николай Младенов, а пети – Вежди Рашидов. В контекста на събитията от последния месец расте критичността към работата на министъра на земеделието и горите, чието одобрение спада с 6 пункта. Макар да е най-одобряваният министър от избирателите на ГЕРБ, вицепремиерът Цветан Цветанов също губи 6% от одобрението за работата си. Най-ниско одобрение в началото на юли получават правосъдният министър Диана Ковачева и транспортният Ивайло Московски.
Отново регистрираме трайно и високо неодобрение към работата на финансовия и социалния министър.
Общите критични настроения през месеца се пренасят и върху политици и публични лица, които традиционно имат висок рейтинг. С 6% спада одобрението към българския еврокомисар Кристалина Георгиева, с 5% – към кмета на столицата Йорданка Фандъкова.
С 6% намалява одобрението и за Меглена Кунева, което вероятно се дължи на отдръпването на хора, които по принцип й симпатизират, но не приемат политическия й проект и декларираната от нея дясна ориентация.
На фона на растящата критичност към управлението през изминалия месец, ГЕРБ свива електоралното си влияние с 4,5%. В момента за ГЕРБ биха гласували 26,6% от пълнолетните българи. Електоралното влияние на БСП не се променя за последния месец и остава около 18%.
Партията на Меглена Кунева, която бе основана по време на провеждане на изследването, е трета политическа сила с резултат от 7,5%. Засега симпатии към личността на Меглена Кунева по-масово декларират левите избиратели. В същото време обаче, сред готовите да гласуват за новата партия превес имат центристки и дясно ориентирани избиратели.
ДПС има електорално влияние от 6,4% в началото на юли, а Атака – от 2,5%.
Ако Синята коалиция бъде запазена, тя има шансове да попадне в следващия парламент. Поотделно СДС и ДСБ обаче имат близки и невисоки електорални дялове, от по 1,6% – 1,7%. В края на третата година от мандата ГЕРБ запазва 70% от избирателите си от предишните парламентарни избори, а БСП – 76%. Крайно разочаровани от ГЕРБ и категорично нежелаещи повече да ги подкрепят са една пета от бившите им избиратели. При БСП този дял е по-нисък – 13% от гласувалите за тях през 2009 г. Новата партия на Меглена Кунева печели симпатизанти главно сред бивши поддръжници на други партии и в по-малка степен успява да привлече политически пасивни избиратели, съобщават от НЦИОМ.
Редактор: Георги Иванов
