Ето какво е било отношението към народните будители преди 150 години:
"Петко Славейков отива да си дири учителско място в с. Михалци, гдето имал майчини роднини. Чорбаджията попитал Славейков колко ще им вземе за година, ако остане през идната зима да им учи децата.
״Хиляда гроша — отговорил Славейков — и да ме храните״. Че много искаш — отвърнал чорбаджията. — Ний за цяло лято плащаме на гуйдарю да ни пасе гуедата и па ни му давами повичи от двестя грошове, ем дяй то да си гуйдар, а дяй да си даскал: гуйдарю цял ден оди да са пиче по слънциту, тича подир гуйедата, дъждо го иди поняуга, а ти жа седиш у килията на сянка, няма дъж, няма вятър...“
Генът си е ген, пише журналистката Цветилена Симеонова във Фейсбук.
