Кризата в Близкия изток се явява заплаха за националната сигурност на страната. Това е един от основните изводи в докладите на вътрешния министър Цветлин Йовчев и на ДАНС по отношение на бежанския проблем.
Според Йовчев България не разполага с много възможности да намали риска от самата криза в Близкия изток, информира Агенция "Фокус". Единственото, което можем да направим, е да приложим ефективно управление на негативните последици, смята вътрешният министър.
Терористична заплаха
Същевременно в доклада на ДАНС относно бежанския проблем се казва, че миграционната обстановка в България създава предпоставки за повишена опасност от терористични действия.
Основният риск е свързан с нарастващия потенциал за проникване чрез миграционните потоци на територията на България и останалите страни от ЕС на лица, съпричастни към дейността на екстремистки и престъпни структури. Успоредно е налице риск, свързан с преминаването през България на граждани на държави-членки на ЕС, балкански страни или лица със статут на пребиваване в тях, които целенасочено пътуват към зоните на конфликт, където придобиват боен опит и са подложени на влиянието на екстремистки идеологии. Свързан проблем е вероятността за изграждане у нас на логистични звена на международни терористични организации, в т.ч. за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони.
От ДАНС посочват, че сериозен проблем е възможността през българска територия да се пренасят оръжия от Близкия изток за терористични групировки, действащи на европейска територия.
Бежанци и нелегални имигранти
Най-много имигранти и бежанци в България идват от Сирия. Нараства и числеността на нелегалните имигранти от Афганистан и в по-малка степен от други държави (Алжир, Сомалия, Мианмар, Конго, Нигерия и др.).
Данните не позволяват извеждане на еднозначен профил на мигрантите, казват експертите. Преобладават непълнолетни лица, несемейни мъже между 15 и 30 години, лица от женски пол. Голяма част са без образование или с нисък образователен ценз и разполагат с незначителни финансови средства. В общия случай целта им е достигане до държави от Централна и Западна Европа. По-малък дял от имигрантите заявяват, че имат познати и роднини в България и посочват страната ни като крайна цел. Налице е тенденция незаконните мигранти да не разполагат с документи за установяване на самоличността, което силно затруднява процедурата за предоставяне на особена закрила, в т.ч. мониторинга за установяване на рискови елементи, се казва в доклада на ДАНС. Значителна част от задържаните чужденци подават молби за получаване закрила у нас (около 70 - 80% от задържаните)
Основният вход на незаконните мигранти е през турско-българската граница, най-често чрез нелегално преминаване през „зелена" граница. Регистриран е изолиран опит за проникване с плавателно средство през морската ни граница. Изходните маршрути на каналите за незаконна миграция са към Сърбия, Румъния, Гърция и Македония. Към тях се насочва и голяма част от регистрираните кандидати за закрила у нас, които правят опити да напуснат нелегално страната по време на процедурата за предоставяне на статут, се посочва в доклада на ДАНС.
Йовчев и ДАНС посочват и основните заплахи за България от кризата в Близкия изток:
- Хуманитарна криза, която се поражда от обстоятелствата, че нашата страна може да не е в състояние да гарантира живота, здравето и грижите за голям брой, търсещи закрила чужди граждани. Те натоварват значително и бюджета на държавата. Увеличаване на здравните рискове чрез евентуално възникване и развитие на вирусни заболявания и епидемии, включително и такива неспецифични за територията на страната.
- Навлизане на лица, изповядващи радикални и екстремистки идеи, както и членове, и симпатизанти на различни терористични организации или представители на международната организирана престъпност.
- Напрежение с местното население и провокиране на ксенофобски настроения.
- Наличие на голям брой чужди граждани, които не могат да се интегрират в обществото, да се грижат за себе си и своите семейства и без принос към социалните системи.
- Повишаване на криминалната престъпност.
- Застрашени публични финанси във връзка със значителните допълнителни разходи за много различни дейности, свързани с грижата за имигрантите, приемането им и настаняване в съответните домове и центрове, което следва да се осъществява с многократно увеличен капацитет на компетентните институции, както и използване на допълнителни сили и средства за охрана, в това число и на държавната граница.
