Преди 146 години на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица се ражда българският политик и банкер Атанас Буров.
Семейна среда
Предците му идват от Балчик. За разлика от повечето семейства, Бурови не се занимават със земеделие. Имали са фабрика за производство на коприна, търгували са с вино, притежавали са първата лихварска къща в Горна Оряховица.
Докато е жив Димитър Буров - бащата на Атанас Буров, фамилията има 15 чифлика в Добруджа, в които общо са имали 25 - 30 хил. крави и хиляди овце. Един от тези чифлици е продаден на евреина Петър Габе, баща на известната поетеса Дора Габе.
След освобождението от турско робство през 1878 г. фирмата на Бурови се разраства и открива клонове в Русе, Свищов, Велико Търново, както и в столицата София. Наред с бизнеса, те са щедри дарители, подпомагат българското образование.
След освобождението фирмата на Бурови има свои клонове освен в Горна Оряховица, също и в големите тогава градове Русе, Свищов, Велико Търново, както и в столицата София. Фамилия Бурови са дарители и на пет-шест дарителски фонда, записани са и в Златната книга на дарителите на българското образование.
Атанас Буров завършва Априловската гимназия в Габрово, след което заминава за Париж, за да продължи образованието си. В Сорбоната завършва право и финанси. Като студент се запознава с известни фигури, сред които е Аристид Бриан, който е бил 18 пъти министър на външните работи на Франция.
Като много млади българи Буров участва във войните за национално обединение. Награден е с Орден за храброст за участието си в сраженията при Чаталджа. След завръщането си от фронта се жени за Смарайда Салабашева, с която се запознава на прием при княз Борис Търновски.
След като Смарайда му дава официално съгласието си, че ще му стане съпруга, Буров построява вилата си във Варна в Морската градина с голяма градина, чак до брега на морето, а в София вдига своя фамилна къща зад двореца, на ул. “Московска” 41.“По време на англо-американските бомбардировки обаче той продава тази къща, защото се е страхувал, че семейството му може да пострада, тъй като е смятал, че ще бъде атакуван дворецът, а къщата му е на 100 м. от него. Тогава излиза на квартира на ул. “11 август”.
Буров в годините между двете световни войни
След края на Първата световна война /1914-1918/ Атанас Буров за кратко е министър на търговията и в правителството на Александър Стамболийски. Като министър той провежда реформи, които са необходими на кредитната система на следвоенна България.
През 1920 г. Народната и Народно-прогресивната партия се обединяват в Обединена Народно-прогресивна партия. Буров прави непрекъснати опити за обединяване на десните партии, които са срещу земеделците и комунистите. Това става и причина още през 1935 г. службите за сигурност да му открият досие и да започнат да следят дейността му, а след 1944 г. да го вкарат в затвора.
Банкерът отново е министър. Този път в правителството на Андрей Ляпчев, което идва на власт през 1926 г. Буров оглавява българската дипломация и сред безспорните му успехи е сключването на „Стабилизационния“ заем през 1928 г. С него се заздравява националната валута и се развива транспортната система.
Най-голямата заслуга на Буров за българската държава е това, че намалява огромния дълг на страната ни, след Ньойския мирен договор, когато държавата ни е принудена да плаща репарации на победителите.
Когато в Обществото на народите в Женева се поставя на дневен ред обсъждането на дълговете на победените държави, Буров полага неимоверни усилия и използва познанството си с тогавашния френски външен министър Аристид Бриан, с който е състудент, за да облекчи тежката участ на България. Френският министър вербува за българската кауза английския представител, а в Женева тежи думата на Англия и Франция.
На 20 януари 1930 г. Буров и Моллов подписват в Хага договори за финансовите задължения на България. Двамата успяват значително да намалят дълговете като изцяло се премахва остатъкът от окупационния дълг, който е 12 млн. златни франка. Репарационният дълг, който възлиза на 1.7 млрд. златни франка също се премахва. Друг транш от същия дълг се заменя с плащания от 11 млн. златни франка годишно при 5.5% годишна лихва и трябва да се плати за 35 години, а условията са сумите да се увеличат, когато икономиката на страната укрепне.
Буров прави още нещо, което спасява родната икономика. Той е твърдо убеден, че България не може да се възстанови сама след войните /1912-1918/ и е необходимо да потърси помощ отвън, т.е. да се изтегли държавен заем. Пред Народното събрание през 1928 г., когато премиер е Ляпчев, Буров отбелязва, че страната ни е достигнала до вътрешна стабилност, но се нуждае от “стабилност на монетата”. По повод на това Буров заявява: ”Не трънен венец слагаме на България, а я сваляме от кръста за възкресение”.
Буров - предприемачът
Документите на фамилия Бурови, които са запазени и се съхраняват в Историческия музей, показват, че те са част от активния търговски живот и развитие на града още от обявяването на Горна Оряховица за град през 1870 г. От тогава започва и активната дейност на банка Бурови в града. Затова може да се каже, че те имат и съществен принос в градското развитие на Горна Оряховица.
С техни капитали в края на XIX в. са основани и първите големи фабрики в Горна Оряховица - тютюневата фабрика “Загорка”, керамичната “Мизия”, фирма “Бабенец”, която пък се свързва с популярното горнооряховско пиво. Всички те са ползвали капиталите на банка Буров, за да развият търговската си дейност.
Не малка роля има Атанас Буров и за индустриалното развитие на града. През 1912 г. е основан захарният завод на Горна Оряховица, който действа и до днес. Тогава това е бил един от най-големите заводи на Балканите. Той е и инициатор на чешко-българското акционерно дружество за захар, което стои в основата на изграждането на захарната фабрика.
Буров е привлякъл много чуждестранни инвеститори в страната. Такива инвеститори идват в минната промишленост, в ж.п. транспорта, в застрахователната компания “България”, която е собственост на Буров. Това е била най-голямата и най-модерна застрахователна компания по онова време в страната.
Буров след 9 септември
Държавна сигурност определя Буров като „идеолог на българската буржоазия”. Причината - политическите му речи и опитите му да въведе в страната ни модерните европейски практики. Тук трябва да се припомни, че Буров не одобрява съюза на България с Германия по време на Втората световна война. Освен това той е и министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, което се противопоставя на Съветския съюз.
Буров е наричан „враг на руския болшевизъм” и човек, който след 9 септември 1944 г. „провежда вражеска дейност”.
Архивни документи на Държавна сигурност, разкриват преследването му след 9 септември 1944 г. от комунистическия режим. Според ДС Буров си е сътрудничил с фашистки водачи от политически партии, а след 1944 г. се среща активно с водачите на всички опозиционни политически парти. Освен това е подозиран, че “поддържа връзки с чуждото разузнаване”.
Осъден е на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването му през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, а през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Първоначално е затворен в затвора в Шумен, а след това е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където умира на 15 май 1954 г.
Гроб на Буров няма... Няма погребение, просто е бил заровен. Сложили са дървен кръст, на който са написали Атанас Димитров, защото само фамилията Буров е провокирала омраза в комунистите. Тъй като са били накрая на арменските гробища, те са извикали арменския свещеник, който е произнесъл заупокойна молитва. На 40-я ден, когато са отишли отново Смарайда и Недялка са видели, че кръстът и цветята ги няма, а пръстта оформена като могила е изравнена. Те обаче са запомнили мястото. По-късно през 80-те години са разрешили да бъдат извадени костите на Буров, ако семейството желае и да ги препогребе, където иска. Тогава са взети костите му и след смъртта на Смарайда в едни от софийските гробища са положени заедно, но без паметник.
Източник: БГНЕС
