Лиса Костело напуска родната Англия, за да търси късмета си в страната на неограничените възможности. Младата жена започва работа като сервитьорка и мечтае един ден да притежава цветарски магазин. Съдбата я среща с филмовия магнат Джош Стийн. Той се влюбва в нея от пръв поглед и не след дълго й предлага брак. Разточителната сватбена церемония в Тайланд обаче завършва с грандиозен скандал. Лиса става свидетелка на изневярата на Джош с една от шаферките минути след размяната на брачните халки. И незабавно иска развод.
На сутринта Лиса се събужда до окървавеното тяло на Джош. В ръката си тя държи кама. Убедена, че в пристъп на гняв го е убила, побягва. Роднините на Джош и таблоидите я заклеймяват като убийца и искат да си плати за стореното. По следите й тръгва журналистът Сам Мъри, бивш служител на ФБР, сключил сделка за милиони да отразява историята.
Сам открива Лиса, но все повече се съмнява във вината й. Двамата започват свое собствено разследване сред хората от близкото обкръжение на Джош. Но преди да стигнат до поръчителя, трябва да избягат от преследващия ги наемен убиец.
"Една жена може да постигне всичко, стига само да го поиска." - Луиз Бегшоу
За автора:
Луиз Бегшоу е една от най-известните английски писателки. Тя е възпитаничка на Оксфорд, член е на Британската консервативна партия и депутат в палатата на общините. Бегшоу е собственичка на недвижими имоти за милиони в Ню Йорк и организатор на редица благотворителни кампании. Едновременно с това тя е грижовна майка на три малки деца.
Луиз Бегшоу несъмнено е блестящ пример за това, че амбициозната жена може наистина да постигне всичко.
Авторка е на бестселърови романа, които са преведени в над 10 страни. Адаптирала е книгите си за водещи холивудски филмови студиа. Сред написаните от Бегшоу бестселъри са “Дяволът в теб”, „Нежна завист”, „Родена в понеделник”, „Работещи момичета”, „Когато тя беше лоша”, „Филмът”, „Родена във вторник”, „Непокорни момичета”, „Жена от класа”, „Искри”, „Блясък“, „Наследнички“, „Страст“ и др.
В родната й Англия името й се нарежда сред тези на най-продаваните и известни писателки. Според авторитетното издание „Мирър” Луиз Бегшоу е британският отговор на Джаки Колинс. По-млада и по-забавна…
обем: 352 стр.
цена: 13,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1063-2
Откъс:
Глава Първа
Лиса Костело се събуди до трупа на съпруга си.
Нощницата й, изработена от жълта китайска коприна и украсена с нежна бродерия, безценно наследство от свекърва й, бе просмукана с кръв, червеникаво-кафява на местата, където се беше окислила. Навсякъде имаше засъхнала кръв: по косата, по кожата, по диамантите на годежния й пръстен. Кръв имаше и по килима от Аубусон и по гоблените на стената.
И разбира се, по цялото им брачно легло.
Лиса се втренчи пред себе си с безизразен поглед. Отначало бе твърде шокирана, за да проумее случващото се.
Тя все още опитваше да се свести. Главата й кънтеше от безмилостната болка, причинена от сериозния махмурлук. Устните й бяха пресъхнали, слепоочията й пулсираха. Сякаш беше останала без глас — не можеше дори да извика.
Последното, което си спомняше, бе как затръшна вратата в лицето на Джош и се запрепъва към леглото. Трябва да е била пияна — но със сигурност не чак толкова... Просто се бе се опитала да удави разочарованието си от брачния фарс, който бе приключил, преди дори да е започнал.
Но сега гледката си беше съвсем истинска. Лиса се взираше в тялото на Джош. Грижливо подстриганата му прошарена коса бе опръскана със собствената му кръв, в нея бяха накиснати и нозете му. Бе намушкан няколко пъти. Отстрани на гърлото му зееше ужасна рана.
Лиса се опита да седне.
Тогава осъзна, че държи камата.
Погледна я, тя беше сватбен подарък от местния аристократ, с когото Джош имаше бизнес отношения — принц Самиян, така се казваше благородникът. Камата беше антична, направена от чисто злато и украсена по тайландски обичай: с леко извита гладка дръжка от слонова кост. Беше много остра. Погнусена, Лиса я хвърли върху леглото, но отпечатъците от пръстите й останаха да се червенеят върху бялата кост на дръжката.
Тя отчаяно се опита да си спомни нещо, каквото и да е, от времето след скандала. Но не успя, всякаш всичко беше изтрито. Исусе... бе изпаднала в алкохолен припадък. Тя се задъха от ужас и се огледа, а докато въртеше глава, умът й се бунтуваше. Нямаше счупени прозорци, вратите бяха затворени. Никой не бе прониквал вътре.
Тя бе убила Джошуа Стийн през сватбената им нощ. Беше се напила и го бе очистила. Беше го намушкала, правейки опит да пререже гърлото му с един от техните сватбени подаръци. Не си спомняше нищо от това, но нима имаше значение?
Лиса се измъкна със залитане от просмуканите с кръв сатенени чаршафи на богато украсеното с балдахин легло и се втурна към банята, където се опита да повърне, тресейки се от конвулсии. Почти нищо не излезе от устата й. Имаше смътен спомен, че й бе станало лошо предната нощ, след като Джош й се развика. Може би тогава беше повърнала. Тя отпи малко вода от чешмата и веднага й се повдигна отново. Въпреки че бе ужасно жадна, не можеше да поеме и капка.
Тя зарида от объркване и ужас. Джош беше богат човек и имаше влиятелни приятели. Семейството му беше с огромни връзки в обществото.
И всички те я мразеха.
Никой от тях не можеше да проумее защо един от най-известните филмови продуценти в Америка, заобиколен от хиляди прекрасни и изискани манекенки и актриси, измежду които би могъл да избира, взе за своя съпруга една сервитьорка. И то двойно по-млада от него. Лиса Костело наистина беше хубава, но едва ли бе способна да се впише в калифорнийския елит. Майка й, дошла от малък английски град, бе починала, а баща й ги напусна, когато Лиса беше на десет години и оттогава никой не бе чул нищо за него. Тя не подхождаше на мъж, ходил с носителки на Оскар, известни спортистки и братовчедката на вицепрезидента.
Американските таблоиди просто обожаваха да я мразят. Преследваха я в супермаркета, изненадващо й правеха снимки на плажа. Лицето й, което не бе на модел, както и нормалните извивки на тялото й, бяха представяни в най-лоша светлина. Публикуваха тези неласкави фотографии до снимките на бившите приятелки на Джош със заглавия като МИШКАТА И МАГНАТЪТ и ШЕГАТА НА ДЖОШ. Лиса не бе достойна и пресата никога не й позволи да забрави този факт.
Ала тя поддържаше тази връзка отчасти и заради таблоидите. Защото бе упорита и не се отказваше лесно, дори когато беше наясно, че работата няма да стане. Дори когато знаеше, че рано или късно ще трябва да бие отбой.
Лиса бе хваната в капана на огромния унизителен провал на тази сватба, струваща милиони долари: частният курорт с плаж, самолетите под наем, светските колонки във вестниците и фотографите... Да отмени всичко в последната минута, означаваше да представи Джош като глупак. А на нея й пукаше поне толкова за него, че да му спести това.
И какъв беше отговорът? Тя щеше да докара всичко докрай, да му осигури НЕГОВИЯ ден, а сетне щеше да настоява за бърз развод шест месеца след сватбата.
Колко глупаво бе постъпила само! Каква непростима грешка бе извършила!
Прииска й се просто да си беше тръгнала, оставяйки списанията за знаменитости да грачат по нея. На кого ли му пукаше? Защо ли се тревожеше и самата тя? Преди години, когато беше по-млада, не би дала пет пари за това. Но светът на Джош бе много съблазнителен, а Лиса не беше светица. Да преминеш от живота, в който парите не ти достигат да си платиш наема, до тази пищна фантазия и да се откажеш от нея — със сигурност беше невероятно трудно...
Джош не одобряваше твърде много приятелите й, и за неин срам, Лиса се бе отказала от тях. Наистина бе много сложно да останеш приятел с хората от сърфистките барове и от работата в крайпътния ресторант, когато внезапно придобиеш имение, шофьор и двама бодигарди. Но тя бе платила цената за егоизма си, за това, че бе нелоялна и заслепена. Когато откри каква сделка бе сключила, когато проумя манията на Джош да контролира, жестокостта му и изневерите, Лиса нямаше съюзници, които да я подкрепят. Само някакви бъдещи сватове, които я ненавиждаха и постоянно й повтаряха каква щастливка е да бъде част от живота на Джош. Колко невероятно е, че я е избрал за леглото си.
Лиса планираше да се откаже от всичко това. Но така и не го направи. Докато сватбената колесница се търкаляше, тя си позволи да се почувства поласкана, макар да беше малтретирана, подкупена и подчинена. Омаяха я звездните аранжьори на цветя, статията в списание Пийпъл, роклята от Вера Уанг, легендарният диамантен пръстен, фактът, че беше звездата на шоуто... Сетне се усети заклещена в златна клетка. Заключена в този брак, без изход навън…
Докато не видя Джош с Мелиса, точно на сватбения си ден, два часа след като си бяха разменили обетите...
И сетне гръмна скандалът, на чието начало бяха станали свидетели поне петдесет от техните гости.
Лиса бе нахлула в младоженския апартамент за малко усамотение, за да се махне от кикотещите се шаферки и шушуканията на гостите. Беше му се разкрещяла…
Сега тя повдигна глава от умивалника. Лицето й бе измъчено и подпухнало, косата й беше сплъстена, а очите — кървясали, с тъмни кръгове. Все още носеше инкрустирания с рубини платинен часовник Бланчпейн, който Джош й бе подарил.
Но наближаваше девет часа сутринта местно време и в нея се надигна пристъп на паника.
Камериерките щяха да почукат всеки момент.
Лиса изкуцука до вратите на апартамента и закачи знак: „Не ни безпокойте”. После заключи и спусна резето. Отиде до телефона, набра номера на рецепцията и каза, че двамата с Джош се наслаждават на медения си месец и под никакъв предлог никой не бива да ги безпокои до обяд.
Опита да звучи спокойно, въпреки че беше ужасена.
Това беше Тайланд. Имаше голям кордон от местни полицаи около имението — частно убежище, притежание на Питър Мазин, бизнес партньора на Джош. Петима членове на кралското семейство бяха посетили сватбата, заедно с двама министри от правителството и един щатски сенатор. А и в Тайланд съществуваше смъртната присъда. Исусе!
Вината и тъгата щяха да дойдат по-късно.
Съпругът й беше мъртъв и тя виждаше обезобразеното му тяло, но точно сега единственото, което чувстваше, бе страх. Бяла стена от ужас скриваше всичко друго от погледа й.
Трябваше да помисли. Да помисли трескаво...
Лиса се насили да се върне обратно в банята, пусна душа и се загледа как топлата вода отмива кръвта от тялото й. Нямаше начин да се отърве от нощницата си, затова просто я заряза до леглото. Отново й се повдигна, но празният й стомах само се сгърчи. Нямаше време да се чувства зле. Колко далеч бе летището?
Тя непохватно изми косата си с треперещи пръсти, набързо я изсуши с кърпа, сетне изтича до огромния, изящно резбован гардероб от черешово дърво. Дрехите й бяха разопаковани и поставени на закачалки. Веднага намери каквото търсеше — дънките си Ескада, маратонките Найк, обикновена черна памучна тениска от Марк & Спенсър, една от малкото останали реликви от стария й живот. Тя взе шала си Хермес и набързо сложи очилата Рей Бан.
Портмонето й беше там, това на Джош също. Лиса взе всички пари в брой. Имаше повече от две хиляди щатски долара и тридесет и пет хиляди тайландски бахти. Паспортите и на двамата бяха на долния етаж; охраната ги беше събрала от всички гости преди сватбата.
Но Джошуа имаше ключ за сейфа. Лиса пъргаво се приближи до трупа му, опитвайки се да не гледа лицето му. Ключът беше в джоба на панталоните му. Пръстите й трепереха, докато ровеше. Знаеше, че оставя следи, но, по дяволите, нали така или иначе нямаше да има други заподозрени?
Тя мислено благодари на Бога, че ключът беше там. Измъкна го и го занесе на мивката, за да го изплакне от кръвта. После се отправи към вратата.
Коридорът беше тих и безлюден, защото Джошуа бе наел целия етаж. Единствено сестра му беше тук, но тя щеше да проспи събитията. От нейната стая не се чуваше нито звук. Персоналът на хотела също не смееше да безпокои гостите.
Така или иначе това беше единственият път навън. Лиса нямаше избор, нито време. Тя отвори вратата и се плъзна в коридора. Той беше празен и безмълвен, огласян единствено от тежкото биене на сърцето й. Младата жена внимателно дръпна вратата, която се затвори с тежко щракване. Никой не се появи.
Лиса нямаше намерение да рискува, влизайки в асансьора. Имаше стълбище и тя се спусна по него колкото можеше по-бързо, като се движеше покрай стената, за да се подпира на нея. Беше замаяна, гадеше й се, но в този момент не можеше да си позволи да е слаба.
Тя слезе на етажа за развлечения, където се намираха фитнес салонът и басейнът. Чуваше се звукът от гимнастическите уреди — няколко вманиачени по спорта калифорнийци, колеги на Джош, вече тренираха. Лиса спря и напрегнато се ослуша. Имаше някого в съблекалнята, а тя трябваше да отиде точно там.
Младата жена влезе, готова да се усмихне глуповато и да започне да разказва за брачната нощ, която така и не се състоя, но не се наложи. Жената вътре беше по чехли и носеше кафявата униформа на хотелския персонал. Беше заета с чистенето и отправи към Лиса безизразен поглед. Не разпозна младоженката, а и не се интересуваше от нея.
Тя отиде към сейфа до съблекалнята и пъхна ключа. Вътре се намираха паспортите. Тя ги запрехвърля, за да намери каквото й трябваше: Джанет Паркс, английска актриса. Имаше приблизително същата фигура като Лиса и предната нощ бе толкова пияна, че припадна във фонтана до декоративния храм. Лиса видя как двама души от персонала я занесоха в бунгалото й. Джанет щеше да се събуди след всички и последна щеше да потърси паспорта си. Лиса взе също и своя паспорт, макар че полицията обезателно щеше да го блокира.
Странична врата водеше от съблекалнята до градината. Лиса излезе и за миг се подслони под един пищен златен бамбуков храст. Тя овърза шала около мократа си коса и си сложи очилата. Намираше се в задната част на хотелската градина, откъдето се виждаше пътят, който пресичаше имението и водеше до бунгалата и къщата за гости, а после навън към град Пукет. Чувстваше се много зле, виеше й се свят, но се насили да тръгне. Всяка стъпка, всяка крачка я отдалечаваше от ужаса, от безжизненото тяло на Джош, от кървавата кама. Тя тичаше, напрегната, очаквайки всеки момент да чуе викове, вой на сирена, изстрели или бодигардове, втурнали се след нея, но така и никой не се появи. И изведнъж осъзна, че се изнизва покрай табелата на хотела — вече бе навън. Пред нея изникнаха няколко таксита, очукани и разнебитени, а шофьорите чакаха гостите да се появят, за да припечелят от богатите западняци.
Лиса забави крачките си. Забелязвайки я, шофьорите се усмихнаха. Мъжът, начело на опашката, хвърли цигарата си, настъпи я с обувката си и се качи в колата си, шегувайки се с останалите. На Лиса всеки миг й се струваше като цяла вечност. Всеки момент щяха да потропат на вратата на хотелската стая и да намерят трупа на Джош. Сетне тя щеше да гние в някой гнусен тайландски затвор, докато я обесят.
Младата жена се насили да се усмихне, колкото й позволяваха силите, и се вмъкна на задната седалка. Таксито вонеше на дим достатъчно, за да прикрие мириса на изпотеното й от страх тяло.
— Летище Пукет — каза тя ясно.
Шофьорът изключи брояча.
— Хиляда — каза той.
Хиляда бахти. Тридесет долара. Лиса кимна и сложи банкнотите на седалката до него. После вдигна още хиляда към огледалото.
— Ако ме закарате там бързо — каза тя.
Шофьорът се ухили и настъпи газта. Беше ли необходимо да му плати повече? Така той щеше да си я спомни, ако се наложи да я опише на полицията. Но сега бързината имаше най-голямо значение, да се измъкне оттук беше по-важно от всичко друго.
