Фокусирайки се върху 80-годишнината от сключването на Пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз, известен като „Пакта Рибентроп – Молотов“, проф. Нина Дюлгерова, преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" застъпи тезата, че Сталин е нямал друг вариант за действие, след като срещу Съветския съюз се изгражда много устойчива коалиция.
На пресконференция в БТА, посветена на осмислянето на историческото споразумение и нацистката политика на натиск на Изток, известна като „Drang nach Osten“, тя изрази категорично несъгласие с оценките, че сключването на пакта било стратегическа грешка на Сталин. „Всеки от участниците в международен политически процес защитава своите национални интереси, но е длъжен да се съобразява с непредсказуемата политика на останалите участници. Всяка една държава - велика сила следва своите стратегически интереси, които имат своите конкретни конюнктурни измерения“, поясни тя.
Картината на конюнктурните интереси в 1939 г., по думите й „определя модел, свързан с антисъветската коалиция на всички държави - велики сили в Европа и никога не трябва да се изключа САЩ“. Според нейната трактовка „Пактът се подписва между две велики сили, които временно нарушават основните планове най-вече на Лондон, защото Вашингтон още не е тази сила, която може да контролира политическите процеси в Европа“. Наличието на тайни клаузи в подписания на 23 август 1939 г. Пакт Рибентроп – Молотов, според нея е напълно обичайно. Тя уточни, че става въпрос за сфери на влияние и посочи подобни договорености, че другата държава няма да пречи на отсрещната страна, ако иска да разширява своите сфери на влияние.
„Всяка държава, ако има сили разширява своите граници, големият проблем е колко време тази територия може да е част от тази държава“, подчерта Дюлгерова. „Нацистка Германия успява до 1945 г., но ако говорим за Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация, за пореден път се доказва, че територии, които влизат в техните граници са устойчива част два – три века“, посочи тя. Великите сили доказват възможности и капацитет да променят както политики, така и стратегии, но и геополитически граници, отбеляза тя и като пресен пример посочи опита на Доналд Тръмп да купи Гренландия. „Вярно е, че 1867 г. император Александър II продаде за 7 милиона Аляска, но в XXI век такива неща трудно могат да се случат“, коментира тя.
Проф. Дюлгерова изтъкна още, че нацисткият постулат „Drang nach Osten“ („Натиск на изток“) водел началото си от далечното минало – „след края на Римската империя, което е в последната четвърт на V век до към X век има такъв процес от Изток на Запад - всички племена, които идват от Азия преминават и стигат до Западната част на Европа“.
„През последните месеци и години върви битка за историята, което означава битка за младото поколение. Смятам, че тя трябва да се води без емоция, с познаване на документите, процесите, явленията и оценките да не се правят от позицията на политическата поръчка, а от гледна точка на анализа на конкретния факт и мястото му в поредица явления и процеси, в които може да бъде изведен на преден план и с него да се обяснява, но не и да се генерализира“, каза още по повод на годишнината от сключването на Пакта проф. Дюлгерова.
Етническият въпрос
При осмислянето на Пакта Рибентроп – Молотов е важно да се има предвид етническия проблем, отбеляза експертът по етнически въпроси Мирослав Попов. Той цитира статия на Хитлер от 1926 г., в която фюрерът обяснявал откровено плановете на Райха: „Ние сме 80 млн. и трябва да станем 200 милиона. Затова трябва всички съседни територии да присъединяваме, да присъединяваме, да присъединяваме“ и коментира, че тази идея за събиране на земи до постигане на заветните 200 милиона има основание и в арийския мит и расовата интерпретация.
„В двете големи кризи – едната, довела до деструктурирането на Чехословакия, другата – до окупацията на Полша, ролята на етническия мотив е много значима. Тя кънти именно с формулата: защита на германските малцинства“, посочи той и насочи вниманието 20 години по-назад във времето, към версайската система от мирни договори, която жестоко окастря Германия. „Главното е че големи немски малцинства и в Полша и в Чехословакия са останали и е факт умението на Третия райх да установи контакт с тях, да ги постави под своя извъндържавен политически контрол. Няколко милиона немскоезични граждани на Чехословакия и на Полша в един момент започват да схващат режима, в който са поставени като неприемлив“, поясни експертът.
„Нямаше да се случи нищо до 23 август 1939 г., ако не беше версайската система от мирни договори“, убеден е Попов. Версайската система от мирни договори е продукт на определени виждания за наказване на виновниците за Първата световна война. Виновниците са 4 – Райхът - Германия, Австро-Унгария и двата им велики съюзници царство България и Отоманската империя. „При тяхното наказване се попрекалява, например от гледна точка на етно-политическите въпроси“, категоричен е Попов и посочи, че Унгария тогава губи повече от 60% от териториите с унгароезично население.
„Има несправедливи мирни договори в Европа. Те не отчитат нагласите на народите. Границите се преначертават. По-нататъшното поведение на Хитлер, фашизма и т. н. е следващ въпрос, първият е, че има несправедливи мирни договори в Европа“, категоричен е експертът и подчерта, че несправедливостите, в това число геополитическите предизвикват обратен ефект. „Без да оправдавам хитлерофашизма и съпътстващите го явления, ще кажа, че Хитлер нямаше да има този политически успех, ако в немския народ не се беше загнездило чувство на оскърбление“, добави Попов и подчерта, че „аншлусът (присъединяването на Австрия към Голяма Германия в 1938 г. чрез политически и военен натиск на австрийските нацисти върху законната власт на република Австрия) става възможен, защото жителите на Австрия преценяват, че са много повече германци, отколкото австрийци“.
„След Първата световна война идеята, че войната е избухнала, защото не са били защитени правата на малцинствата, е силно звучаща. Оттук се изграждат договорно правни ангажименти – вие вземате тази територия, но се ангажирате да защитавате малцинствата в нея. На тази база се случват нещата и в Полша, и Чехословакия със судетските немци“, посочи още Попов.
По думите му идеята за протекция на малцинствата, а не на хората, е част от глобалната идея за подвеждане на световното общественото мнение. „Това умение да защитава малцинствата Райхът го е овладял доста добре като политико-пропаганден механизъм и го играе и в Чехословакия, и в Полша“, подчерта Попов. „Опитът в Централна Европа 1938 – 39 г. да се защитават правата на немскоезичните малцинства показва, че с това се оправдава интервенцията в чужди държави, вкл. военната интервенция“, коментира той и посочи Югославия като още по-ярък пример от Чехословакия.
„При всички случаи става въпрос за временно или окончателно игнориране на националния суверенитет в определени територии. Сякаш Чехословакия не е суверена държава, сякаш субектите са извън нея и някой трябва да наложи на суверена Чехословакия опекунство, надзор в името на защита на правата на малцинствата“, коментира експертът. По думите му „тази коварна игра създава на агресора форма на морална легитимация от типа: „ние сме моралните, защото защитаваме правата на судетските немци или на немскоезичното малцинство в Полша“. Спестява се фактът, че в рамките на Версайската система границите са чертани без да се интересуват от настроенията е нагласите на хората по места, добави Попов.
През пролетта на 1939 г. Съюзната комунистическа партия Болшевики провежда партиен конгрес и тогавашният вожд Сталин произнася фразата, че „искат с чужди ръце да вадят горещи кестени от огъня - Англия и Франция искат да ни използват с наши ръце да се справят с Германия“, разказа Попов. По думите му изводите на болшевиките били от типа: „не е задължително ние да се договаряме с хората от Запад, които така коварно подхождат към нас“; „бийте се вие, ние можем да отидем на пряко договаряне с Райха, колкото и да ни е несимпатичен“. Този нюанс - възможността за търсене на алтернативни подходи, по думите на Попов „често убягва на съвременни идеологизирани коментатори“. Според него неслучайно няколко месеца преди Пакта е сменена главата на руската външна политика. Преди това се е оглавявала от Майски, който е привърженик на доктрината за колективната сигурност, която е красива идея, но тази доктрина се противопоставя на реалистичните доктрини, обясни Попов. „Именно реалистичната доктрина казва: „Имаш противник, който може и да не ти бъде противник, с него трябва да се преговаря с оглед геополитически интереси“. В последна сметка тази доктрина не успява да се наложи, защото идва 22 юни 1941 г. и се вижда, че този ,с който си се договарял през цялото време ти е мислел съвсем друго нещо“, добави Попов.
