"Нали знаете - човек прави планове, а Господ му се смее отгоре", казваше често Наум Шопов с тънката си иронична, но в крайна сметка изключително добродушна усмивка.
Великият актьор си отиде в сряда, изтощен от дръзкото си вечно единоборство с досадния свят, който се опитваше да бърка с мръсни ръце в изтънчената му душа. Крал Лир, който превръщаше комедията в трагедия и обратното, ще получи последните си земни овации в събота - на поклонението в Народния театър, което започва в 12 часа, съобщава "Стандарт".
Наум беше признал във филма на Георги Тошев, че рано или късно ще се наложи да слезе от сцената, но предпочита капакът на ковчега му да е затворен. Защото за аристократа на духа нямаше алтернатива - театър или край.
"Смъртта го занимаваше отдавна. И в "Животът е сън", и в "Хамлет", и в "Крал Лир", припомни по БНТ Иван Добчев. И после сподели, че е избрал Военния театър само заради Наум. Първата му роля беше овчар в румънска пиеса, в която бях добавил един вълк по текст на Толстой.
След това дойде голямата ни случка "Животът е сън". Направих спектакъла за него, за краля - който репетира до смърт, очаквайки умирането", коментира Добчев. Той дефинира и старата, но вечна истина - че такива като Наум се раждат един на хиляда. "Близнат е от Бога, както казва Радичков. Той е чудо. Господ му е дал, та се е забравил".
Явор Гърдев се включи в ефира на "Денят започва" от Санкт Петербург, за да говори за учителя с любов. Всъщност именно негова е заслугата за последния запис на Наум - гласа, с който започва "Нощна пеперуда".
"Когато си отиде човек като Наум, всекидневните неща вече нямат никакво значение. Тогава осъзнаваш, че си бил награден с щастието да общуваш с него, да си го познавал и обичал. За мен Наум беше откровение - до което може да стигнеш, само когато срещнеш изключителен талант като него.
Той беше винаги точен, адекватен, изключителен професионалист. Талантът на съществуването му беше в мировата скръб и болка. Носеше много повече, знаеше много повече. В очите му имаше това, което не се споделя с думи".
Но въпреки цялата тази мъдрост, Шопов никога не поиска да напише мемоарите си. "Едва ли някой се интересува от някакъв си Наумчо", задяваше се той със себе си.
Редактор: Ирен Габарска
