Коста Тодоров е една особено противоречива личност в българската история и култура, привличала вниманието на широк спектър от политици, творци и благородници, не само у нас, а и в чужбина.
„Изповедта на една луда балканска глава”(ИК „Изток-Запад”) описва неговия живот и премеждията му, разкривайки твърдия и непреклонен характер на този уникален персонаж, оказал влияние в обществения, културен, политически и международен живот на България през първата половина на XX в.
Коста Тодоров е не просто фигура във вековната ни история – той е едно уникално явление в нашия общественополитически и културен живот в първите десетилетия на XX в. Роден през 1889 г. в Москва, в семейство на български офицер, този забележителен българин съчетава в себе си едновременно решителността и готовността на човека на делото – революционер, дипломат и политик, и качествата и уменията на безспорен майстор на словото – поет, публицист и журналист. Тодоров, дядо на известната българска певица и актриса Камелия Тодорова, е забележителен и ярък образ, който оставя широка диря в българските хроники. Поради една или друга причина обаче тази диря бива заличена, а дейността и приносът на този велик българин към общественото, политическо и културно развитие на страната ни в онова време биват забравени.
„Изповедта на една луда балканска глава” е писана в оригинал на френски език от самия Тодоров в годините на Втората световна война. Тя скицира само част от най-едрите щрихи от богатия жизнен път на тази безспорно внушителна личност, която се бори и брани със зъби и нокти доброто име на страната ни във време на преврати и политически скандали, които я тресат отвън и отвътре. Тъй като авторът гледа на това съчинение като на своя последна творба, той се опитва да направи равносметка на целия си живот като човек, творец и общественик. Четивото, чието първо преводно издание е на английски език и е американско, е изпълнено с богата фактология както за личния живот на Тодоров, така и за политическите събития в България за период от няколко десетилетия от първата половина на XX в. Книгата разкрива фигурата на един велик българин, който е постоянно в движение,постоянно в борба, не само в балкански, но и в европейски мащаб. Чрез „Изповедта на една луда балканска глава”, читателят има възможността да узнае малко познати факти за дейността на българската дипломация след Първата световна война, както и за голям брой български и чуждестранни политически дейци, публицисти и журналисти. Книгата описва подробно също и живота и борбите на земеделската емиграция през 20-те и 30-те години на миналия век, както и по време на Втората световна война.
Новото издание на книгата в България е второ по ред и съдържа богат фотографски архив.
