Правителството на Самарас възнамерява да съкрати още няколко хиляди държавни служители. Напук на кризата обаче министерствата и държавните служби са убедени, че при тях излишни хора няма. Имало дори недостиг на кадри.
Атина обещава да проведе дълбоки реформи през следващите 40 дни. Най-оспорвана е мярката за съкращаване на служителите в обществения сектор. Провеждането на реформите е условие за получаване на новия транш от 30 милиарда евро от международните кредитори. Държавните и общинските служители в Гърция обаче протестират срещу бъдещите съкращения.
Общинските служби за чистота и държавните детски градини също стачкуват, а синдикалисти възпрепятстват онези, които желаят да работят. Председателят на синдиката на общинските служители Темис Баласополус защитава твърдия курс на своите колеги: "До ден днешен правителството дори не знае колко души работят в общинските управи, нито пък има представа колко от тях са необходими. Въпреки това иска до края на годината да съкрати най-малко 3 000 души. Тази мярка нарушава закона", казва той.
Брожение в обществения сектор
Властите в Гърция вече се опитаха веднъж да намалят броя на служителите в държавния сектор. През 2010 година бившето социалистическо правителство реши "излишните кадри" в обществения сектор първоначално да бъдат изпратени в едногодишен отпуск с намалени заплати, след което да бъдат освободени или преместени на друга работа. Шефовете на отдел кадри в министерствата и управителните съвети на държавните предприятия трябваше да изготвят списъци с "излишните" сътрудници. Техният отговор изуми всички. Те не само, че нямали такива, а страдали от недостиг на работна сила.
Правителство на Андонис Самарас подхожда по друг начин, за да се справи с настоящите трудности. Правителството иска да се раздели с голяма част от служителите с постоянни договори, които нямат висше образование. Според последните информации от вътрешното министерство, правителството не предвижда уволнения, а предварително пенсиониране или принудително преместване на други длъжности. Говорителката на синдиката на държавните служители ADEDY Таня Караяни не вярва на обещанията на правителството. Според нея става дума за прикрити масови уволнения "на порции".
"Ако човек внимателно изследва текста на проектозакона и умее да чете между редовете, ще види че управляващите имат предвид съкращаване на работни места", казва Караяни. За всички е ясно, че Тройката (ЕС, МВФ и ЕЦБ) настоява за намаляване на обществения сектор. Вътрешният министър обещава, че няма да има никакви уволнения, а само принудителни премествания, но никой не му вярва. "Преместването на друга длъжност е възможно и при сегашния закон за обществения служител. В този случай нямаме нужда от нов закон", смята Таня Караяни. От избухването на дълговата криза насам в Гърция се води ожесточена дискусия за съкращаването на работни места в обществения сектор.
Безсилието на политиците
Синдикатите са категорично против всякакви съкращения. Според тях общият брой на държавните служители съставлява само 14 процента от всички трудещи се и е под средното европейско ниво. Професорът по икономика от Атинския университет Георгиос Битрос гледа на нещата другояче. Според него цифрите на синдикатите не отговарят на истината. Той твърди, че раздутият държавен апарат и без това трябва да бъде драстично съкратен.
"Резултатите от нашите изследвания показват, че един работник в частния икономически сектор допринася със 17 000 евро повече за гръцкия БВП от един държавен служител", казва Битрос. Според него Гърция трябва спешно да се раздели с 200 000 държавни служители: "Ако това беше станало през 2010 година, както беше планирано, сега Гърция щеше да е загърбила рецесията. Досега реформите и мерките за приспособяване бяха единствено за сметка на частното стопанство. Това е и причината за непрекъснатия спад на гръцката икономика", смята Георгиос Битрос.
Източник: Дойче веле
