Най-добрата българска спринтьорка Ивет Лалова започна годината повече от успешно – с първо място в спринта на 60 метра на турнира по лека атлетика в зала в Карлсруе, Германия. През следващите две седмици тя завърши пета в Дюселдорф и трета във Вал де Руи, Франция, което й донесе бронзов медал от престижния турнир. “Моите цели са да затвърждавам силните си позиции в световен план и да давам всеки път най-добрите си резултати”, коментира пред Actualno.com Лалова, на която през годината й предстоят стартове на Европейското първенство в Гьотеборг и Световното първенство в Москва, както и доста други турнири. “Хората забравят, че това е толкова труден спорт, че всяко участие на финал на голямо първенство е нещо, към което стотици хиляди се целят и едва само една шепа успяват.”
Според Лалова най-голямото й постижение е това, което тя ще остави след себе си и с което ще бъде запомнена. “Моето завещание за българския спорт ще бъде една възможност за децата и всички, които искат да се занимават със спорт”, казва лекоатлетката по повод спортния клуб “Ivet Lalova Sprint Academy”, който основа през декември. Лалова споделя, че след евентуалния край на състезателната си кариера би желала да остане част от големия спорт. “Спортът върви ръка за ръка с бизнеса и се развива с бързи темпове. В управата на редица структури също уважават и търсят бившите атлети”, казва тя.
Ето какво още разказа Лалова пред Actualno.com:
Започнахте годината успешно с няколко много силни представяния в различни турнири и бронз от този във Франция. Какви са основните ви цели за 2013-а от тук нататък?
Годината започна добре за мен. До момента съм осма в света в ранкинг листа на 60 м в зала (базирана на шест постижения през сезона), което си е добро положение. След десет дни (от 1 до 3 март) ще се проведе Европейско първенство в Гьотеборг, където ще гоня призово класиране и дай Боже, медал. През лятото е по-натоварено. Има много стартове от веригата Диамантена лига, Европейски отборен шампионат и най-вече Световно първенство в Москва през август. Моите цели са да затвърждавам силните си позиции в световен план и да давам всеки път най-добрите си резултати.
Успяхте да се възстановите от доста сериозна травма и после продължихте да се състезавате на най-високо ниво. И все пак – смятате ли, че кариерата ви можеше да е и по-успешна, ако не се беше случил онзи инцидент от 2005-а?
Когато се връщам в онзи ден, често мисля, че тази пречупена кост е можела да пререже артерията и да стане по-голяма беля. Не зная какво съм спечелила или загубила. Можеше да съм световна шампионка, а можеше и вече да съм се отказала от спорта. Този инцидент ме изгради и като човек и като атлет. Връщането на високо ниво костваше страшно много усилия на семейството ми и треньора ми. Отне и много години. Едно е да ходиш, друго да бягаш, а спринтът е със скорост 10 м в сек. Там нямаш право на грешка. Това е трудното.
Това, че все още се състезавате на най-високо ниво, не е ли доказателство, че дори в чисто физическа професия като вашата силният дух взема превес над тялото?
Винаги духът взема превес! Това, че счупих крак, не пречупи духа ми. Както и по нататък всяка контузия те кара да преосмисляш всичко наново и да си отговориш – дали си заслужава.
Кое смятате за най-голямото си постижение като спортист – медалите, най-добрите си времена и лични рекорди, или факта, че успяхте да се завърнете след счупването на бедрената кост?
Аз съм съвкупност от всички тези неща. Преди повече от 12 години бягах в първия си финал на световно първенство за кадети. Това, което научих, е, че най-голямото ми постижение е това, което ще остане след мен. Това, с което ще ме запомнят хората.
В едно свое интервю казвате, че личният ви живот е потърпевш от спорта – заради строгия режим, ежедневните тренировки, честите пътувания за състезания. Смятате ли, че в известен смисъл сте дала целия си живот досега на леката атлетика?
Високото ниво и дългата кариера като атлет искат непрестанен професионализъм. Аз съм учена на такъв още от първите си години в атлетиката. Трудно е, иска много и много пъти дава малко в замяна. Винаги съм мечтала, така както моите родители са създали семейство в атлетиката и аз да успея. И ето – сгодена съм за друг спринтьор. (Италианеца Симоне Колио – бел. авт.) Но със сигурност никога не съм и никога няма да дам целия си живот само на атлетиката.
Голяма част от успешните спортисти стават треньори след края на състезателната им кариера. Вие обаче сте казвала, че имате по-различен план и затова отделяте време и средства и за образованието си. С какво смятате да се занимавате, след като приключите с бягането?
Когато си наясно с факта, че един ден професионалният спорт приключва за теб, е по-лесно и имаш желание да се развиваш и в други посоки. За мен образованието е една необходима сигурност, независимо дали се занимаваш със спорт. Аз искам да остана в големия спорт. В днешни дни има много начини за това. Спортът върви ръка за ръка с бизнеса и се развива с бързи темпове. Големите спортисти имат около себе си огромен екип от специалисти. В управата на редица структури също уважават и търсят бившите атлети.
В края на 2012-а основахте клуб “Ivet Lalova Sprint Academy”, чиято основна цел, доколкото разбираме, е да предостави възможност за деца и любители да спортуват безплатно, а самият клуб да се издържа от спонсори. Въвеждането на този начин на работа ли ще е завещанието ви за българския спорт?
Моето завещание за българския спорт ще бъде една възможност за децата и всички, които искат да се занимават със спорт. Една крачка напред към развитието на целия спорт в България. Говорим за успехи, неуспехи, за това, че трябва да се развиваме. Да догоним и пресъздадем модела, по който работят други страни. Смятам, че всички спортисти с опит трябва да се включат в този процес. Защото лично аз виждам как тренират в САЩ, в Ямайка, в Италия и този опит, впечатления и знания, които се събират през годините, могат само да помогнат на нашия спорт.
От десетина години сте най-добре представящият се български спринтьор. Кой смятате, че ще ви наследи, когато един ден все пак се откажете? Има ли достатъчно млади надежди за българската лека атлетика?
Атлетиката е спорт с много големи традиции у нас. В момента е малко по-забравен, предполагам, защото не се гърми постоянно и се говори основно за секунди, стотни и метри. Хората забравят, че това е толкова труден спорт, че всяко участие на финал на голямо първенство е нещо, към което стотици хиляди се целят и едва само една шепа успяват. Не случайно атлетиката е наречена царица и стадионът е за 100 хиляди души зрители. Винаги е имало талантливи деца и много способни треньори. Именно от тяхната работа и от подкрепата на държавата, клубове и спонсори зависи тези таланти, които виждам днес, да успеят да стигнат високо.
Бяхте обявена за една от най-сексапилните спортистки на Олимпийските игри в Лондон. Как ви карат да се чувствате подобни признания?
Забавляват ме искрено.
Автор: Стефан Топузов
