Почитана от някои като празник и заклеймявана от други, датата 10 ноември 1989 г. е сред най-ключовите за новата българска история. Именно тогава Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар.
Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му.
В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените "чавдарци", формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г.
Първият символичен акт е извършен на тържествено събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом. Тогава посланикът на СССР в България Шарапов за първи път не спомена в своя доклад името на главата на държавата, в която е акредитиран. На 7 ноември, на прием в съветското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена.
Под натиска на съветския посланик Шарапов, който оценява като грешка съгласието за отлагане, “чавдарци” отново искат среща с Живков.
На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 г., Джуров, Станишев и Йотов настояват оставката на Тодор Живков да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК. Поставен под такъв натиск Тодор Живков се съгласява да подаде оставка.
На заседанието на Политбюро започнало в 17.00 часа на 9 ноември Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията. Против неговата оставка се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов.
На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Живков. На негово място е избран Петър Младенов.
Източник: "Фокус"