"И моите 5 стотинки по темата с ваксините. Онзи ден влязох в Пирогов в 8:30, а в 8:35 излязох ваксинирана. Изрично поисках ваксината да е Астра Зенека, защото е векторна, а векторните ваксини са по-познати на науката от РНК ваксините, и КЪМ МОМЕНТА се считат за по-ниско рискови. РНК ваксините имат всички шансове да се превърнат в революционно достижение на медицината, но преди да мине задължителният фактор ВРЕМЕ, няма как да знаем, и никакви финансови инвестиции, били те и колосални, не могат да го компенсират.
След ваксинирането кошмарът беше пълен. В 18:00 вечерта ме втресе. Облякох 3 жилетки, завих се презглава и започнах да треперя от студ. Към 21:00 вече бях с 39 градуса, които изчезнаха към 3:00 сутринта и бяха заменени от най-жестокото главоболие евър. Тихичко подсмърчах и си виках " Айде, Ирино, пак ще влезеш в новинарските хроники, тоя път като жертва на ваксина". Вчера следобед главоболието изчезна, апетитът ми се върна и изядох цяла тава манджа (Слагате две нарязани тиквички, малко гъбки и пуешко филе в тавата, капвате малко зехтин и печете един час. После добавяте изсушени домати, заливате с 4 яйца и сирене и печете още 15 минути).
Сега. Дали имам съмнения? Разбира се. Дали допускам, че след време ваксините биха могли да отключат у някакъв процент хора автоимунни или онко заболявания? Определено. Всеки, изчел тонове литература по темата, има такива притеснения и знае, че това се случва с ВСЯКА ваксина. И все пак, прецених, че рискът от тежко протичане на болестта и тежки последствия за организма е по-голям от другия", пише Ирини Зикидис в социалната мрежа Фейсбук.
"Не призовавам никого да се ваксинира. Големи хора сме, всеки решава за себе си и за мен е обидно да се изживявам като авторитет спрямо другите и да им казвам какво да правят. Казвам ви само да се пазите. И ви черпя с този статус на Владо Мицов (младо, здраво, право момче), който беше още една причина аз да взема това решение за себе си:
"Толкоз го няма тоя вирус, че аз явно 2 седмици съм сънувал, че не мога да дишам, че стоя по цял ден с маска за кислород (махах я само когато лекарите преценяваха, че стои прекалено дълго и не е полезно), че кашлям по 15-20 минути при най-малкото усилие, че не съм ял една седмица щото дъвченето изисква усилие, а ти нямаш сили и затова, че всяка сутрин в 4 сутринта ми вкарват една огромна инжекция за разреждане на кръвта в абокада, а след това ми изливат по няколко банки антибиотици и витамини, че няколко пъти кръвта все пак се съсирваше и системите почваха да се изливат подкожно, в резултат на което ръцете се издуваха (макар, че това се случваше по-често в първата болница, понеже там видимо имаха големи проблеми с персонала - нормално за един замиращ град), и понеже техниката беше скапана и звънците не работеха ....), че всяка сутрин ми забиваха огромна игла за източване на кръв от вените зад пръстите на ръцете (щото само там бяха останали незасегнати вени), че се биеха инжекции в корема с лекарство срещу сгъстяването на кръвта, че абокада се сменяше през ден и съответно целите ръце са надупчени и сега три седмици след изписването, пардон, след като съм се събудил, ръцете ми са още сини отгоре и отдолу от лактите до китките, че пих по една шепа лекарства, че всичко гореизброено се повтаряше още два пъти до вечерта. Че при най-малкия да си поема въздух се започваше една такава кашлица, че идваха доктори да бият инжекции с нещо си. Съответно докато кашляш не можеш да дишаш изобщо (ама не е проблем, само некви си 10-15 минути тежка кашлица), че сатурацията падаше до 70 и нещо (под 90 се налага лекарска намеса)
Че вечерта преди да вляза в болница, така съм се потил и не съм спал (инсепшън вече става), понеже явно съм спал в банята, съдейки по количеството пот и смяната на шалтето с друго.
Сънувал съм, че 5-6 дена след приема в болница съм бил в тежко състояние
Дори явно съм сънувал местенето в друга болница, където като ме вкараха в тяхното ковид, първо ме прекараха през интензивното, пълно с легла с неподвижни хора с тръби в устата.
Предполагам това е било една шега, те лекарите нали нарочно се правят, че има вирус, затова бяха целите в скафандри и се виждаха само едни очи.
А тия дето умряха в отделението по време на престоя ми там явно просто са се гътнали от старост и просто си бяха забравили опакования багаж на регистратурата на етажа.
Сънувал съм , че влязох в болница на фона на епидемията от ковид, на фона на факта, че откакто съм завършил училище преди 15 години, съм боледувал 1-2 пъти от грип и някоя друга настинка.
Ма то нямало нищо общо с ковида ..."
