Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ирина Величкова предлага нова програмна схема на БНТ и пълна трансформация на БНТ 3

27 юни 2022, 13:42 часа • 4667 прочитания

Нова и по-добра програмна схема, правилно таргетиране, нов модел на автореклама и преобразуване на БНТ 3 от профил "Спорт" в профил "Култура". Това предвижда концепцията на кандидата за генерален директор на БНТ Ирина Величкова за развитие на националната телевизия.

Ирина Величкова е работила като юрисконсулт в БНТ (1994-1995), а от 1999 г. до 2004 г. е главен юрисконсулт на националната телевизия. Била е правен консултант и процесуален представител в БНР, както и в СЕМ (2007-2009). Заемала е сходни позиции във "Филмаутор", Съюза на българските филмови дейци и др. Към настоящия момент Величкова е юрисконсулт в Държавен музикален и балетен център-София. 

Според нея БНТ е в толкова дълбока криза, че „телевизията рискува изобщо да изпълнява обществената си мисия“. Кризата има своите субективни и обективни фактори. Сред обективните са националните търговски медии, нарастващите възможности за достъп до съдържание, пасивният модел - който е заменен от активен модел, контролиран от зрителя. „Субективните фактори са програмната схема, която е Конституцията на телевизията. Те обаче тук приличат на дрипави черги, несъответстващи с лицензиите. Имаме 4 политематични канала. Основно се разчита на новини, на повторения на актуални предавания. Повторенията са много – от 4 до 6 в рамките на 24 часа“, каза Величкова на изслушването пред СЕМ във финалния етап от конкурса.

„Има липса на таргетиране. Има спад на доверието, стига се до отказ на гледане на БНТ. Виждаме неефективност, липса на прозрачност, неспазване на бюджетна дисциплина, демотивация на служителите. Време е за рестарт, защото БНТ разполага с потенциал. Той е съставен от професионалистите, работещи в медията, и от архивния фонд.

Приоритетите в управлението на БНТ за следващите 3 години според Величкова са възстановяване на мястото и ролята на БНТ като обществена медия, осигуряване на технически и технологичен ресурс за това, както и развитие на човешките ресурси. „Това може да се постигне само със средства – да се приемат и спазват програмните схеми, да има правилен механизъм за хоризонтално и линейно планиране, анализ на програмната дейност на база проучвания на аудиторията, създаване на програми в сътрудничество и взаимодействие с националните културни институти, с БНР“, каза тя.

В концепцията ѝ се предвижда още авторекламата и промотирането на предавания да стане основен фактор; обезпечаване на технологичния ресурс за студийните комплекси и техниката, репортерските станции; инвестиране в квалификация на действащи журналисти и привличане на млади хора, изкушени от журналистическата професия; обвързване на възнагражденията с качеството, количеството и ефективността на труда; постоянна комуникация с работещите в БНТ за развитието на медията; ребрандиране на марката.

Сред програмните намерения на Величкова, ако бъде избрана за генерален директор, влиза запазване на политематичния профил с коренна промяна в програмната схема след проучване на аудиторията. „Време е БНТ да излезе от комфорта на студията и да се завърне в реалността, в живия живот, и това да намери отражение във всички части на програмата“, каза юрисконсултът.

Според нея в настоящите публицистични програми липсват гледните точки. Относно културно-развлекателните предавания, тя заяви, че „за жалост, културата не се преразказва, показва се, съпреживява се със средствата на телевизията“. Величкова настоява за повече местни новини от регионалните ТВ-центрове и казва, че уикенд програмата е „изключително неразработена“.

Тя коментира програмните си намерения за БНТ 2, където „липсва добра детско-образователна програма, преминаваща през конкурс“. „Нужно е възстановяване на детска редакция и на образователна такава“, каза Величкова.

За БНТ 3 тя каза, че „няма такова нещо като спортен канал, както се говори“. „Има 8-10 канала на български език, които са изцяло спортни, т.е. няма смисъл от такъв канал. От друга страна, спортните права са изключително скъпи. Перспективата е БНТ 3 да се развие в специализиран канал с профил „Култура“ в две основни направления – кино и концерти в различните жанрове. Късометражно кино няма къде да се гледа в България, а в момента има бум на производството на такива филми. Тук е мястото и на блоковите предавания за култура“, заяви Величкова.

„БНТ и сега излъчва българско кино, само че така е разхвърляно и не е добре авторекламирано, че хората попадат случайно на филмите. Това е тъжна история. Просто трябва тези филми да се гледат на едно място – по пояси. Българско кино до 1989 г., премиерни заглавия, сериали, късометражни филми и др.“, обясни още тя.

„Едно неотменимо задължение на БНТ е програма за българите в чужбина - нека да направим БНТ 4 такава, да се селектират програми от архивната програма на БНТ, да има новини, предавания, които ги интересуват тези българи“, каза Ирина Величкова.

Според нея цялата организация трябва да съответства на задачите и функциите, заложени от закона, на лицензиите, издадени от СЕМ. „Категорично съм „за“ възстановяване на редакциите, саморегулацията, баланс между редакционния и продуцентския принцип и екипност. Инвестиране в повишаване квалификацията на журналистите, условия за студенти, оптимизиране на професионалните ангажименти. Съветът за технологично развитие е мястото, където се събират най-добрите практики, той трябва да се възстанови“, каза тя.

„Всеки директор е временен, непреходна е БНТ – поне в последните 60 години. Нейната непреходност зависи от предизвикателствата. За да остане непреходна и за тези, които идват след нас. Защото БНТ е кауза“, заяви Ирина Величкова.

Тя се изказа критично за „монополиста, който държи мултиплекса“ и една трета от бюджета на БНТ директно отива за това разпространение. Не се водят преговори. Тогава становището на Европейската комисия не може да бъде приложено, защото тези разходи не могат да се остойностят. Има възможности, в които да има извънредни трансфери от държавния бюджет, които да се използват за такива случаи. Плащането за разпространение на монополиста-собственик на мултиплекса трябва да се изведе от общите плащания за програма. Това е една от моите мерки. Второ, защо непременно програмата за българите в чужбина трябва да бъде със спътник? Могат да се намалят разходите за разпространение с мобилни приложения и т.н. И още – трябва да се намери начин да се финансира дигитализация на 60-годишния архив, но става дума и за реставриране. Преди да се дигитализира, трябва да се реставрира“, каза Величкова.

Според нея 3 години мандат за генералния директор са малко и са нужни поне 5 г. „При това говорим за календарни години, а ТВ-времето е друго, то си върви на сезони. Няма как да се завърти достатъчно колелото за 3 години“, заяви тя и отбеляза, че именно СЕМ трябва да избира генералния директор.

На въпрос какви са вижданията ѝ за младата аудитория, Величкова отговори, че трябва да се направи проучване за нагласите на младата публика. „Когато през 2001-2002 се направиха едни от последните конкурси за програми в БНТ, бяха обявени детски младежки теми и се реализираха няколко предавания. Телевизията не знае какво иска аудиторията, от друга страна не обявява такива конкурси на такива теми“.

„Убедена съм, че трябва да се размести програмната схема – веднага след новините вечерта да се слагат най-гледаните филми или сериали, а не късно вечер“, заяви още тя.

Регионалните центрове, по думите ѝ, трябва „да се въоръжат с техника“. „Има нужда от повече регионални новини. Трябва новините там да се намерят, да се произведат, те не идват сами при БНТ. „България в 60 минути“ стои добре, но е нужно по-добро структуриране“, обясни Величкова.

Тя заговори и за промени в авторекламата на БНТ. „Авторекрамират се онези постоянни неща, които са заковани в програмната схема – „История БГ“, новини, неща, които са ясни. Не се рекламират индивидуалните неща като документални филми например“, каза Величкова.

„Последният финансов отчет от май 2022 г. показва, че за капиталови разходи за годината са предвидени 8 млн. лв. 67% от тази сума вече е похарчена и трябва да питате друг защо са похарчени. Две трети от командировките в чужбина вече са похарчени, но предстои Световно първенство по футбол в Катар. Като цяло пари има, но трябва да се изразходват по правилен начин“, добави тя.

Относно договор с руска фирма, който Величкова е подписала през 2004 г. и се твърди, че е „неизгоден за телевизията“, юрисконсултът коментира: „И тогава, и сега има УС и генерален директор, който решава какъв договор да сключи. Моят подпис е по законосъобразност. Имам становище на СЕМ от 10 февруари 2004 г. В него се казва: „Според СЕМ договорът не противоречи на императивни разпоредби на закона“.

По-рано днес СЕМ изслуша Сашо Диков. За по-късно са планирани дискусии със Сашо Йовков и Василена Матакиева. Утре ще е изслушването на настоящия генерален директор Емил Кошлуков, на Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова. Това са всички кандидати, които бяха допуснати до финалния трети етап от конкурса.

Решението кой ще заеме поста медийният регулатор ще вземе в сряда, 29 юни.

Кой решава? 

Новите членове на СЕМ от парламента са специалистът по медийно право и юрист Симона Велева (номинирана от "Продължаваме промяната") и журналистът Пролет Велкова (номинация на "Демократична България"). Наскоро в регулатора влезе и бившият журналист от bTV Габриела Наплатанова (назначена от президента Румен Радев). Председателят на СЕМ Соня Момчилова също е от квотата на президента. Петият член е избраната през 2019 г. от Народното събрание по предложение на ГЕРБ Галина Георгиева.

За да бъде избран нов генерален директор на обществената телевизия, той трябва да получи най-малко три гласа от състава на СЕМ. Ако никой не получи толкова, един час по-късно се насрочва второ заседание. В случай че и на него не бъде избран генерален директор, 1 час по-късно се насрочва още едно заседание. Ако и на третото поредно заседание не бъде избран генерален директор на БНТ, процедурата се прекратява. Мандатът на настоящия директор Емил Кошлуков изтича на 10 юли.

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес