В България един на всеки десет души е под най-ниската линия за бедност или се намира в т.нар. дълбока бедност. Притеснителен е фактът, че дори при застаряването на населението сред децата бедността е по-висока отколкото сред възрастните. Това е наследствена бедност – деца, които живеят в домакинства на безработни или обезкуражени родители, показват изводите от нов доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен днес в столицата.
„Логично, най-висок е рискът от дълбока бедност при безработните. 30% от тях са застрашени от него, докато при заетите този процент е 2 на сто. У нас над 80% от хората с висше образование имат работа. Никой не казва, че взимат високи заплати, а голяма част дори не работят по специалността си, но все пак успяват да се оправят на пазара на труда. Докато при хората с основно или по-ниско образование ситуацията е много по-лоша – под 50% от тях са икономически активни“, заяви икономистът Петър Ганев.
Разбивката по региони пък показва, че в София рискът е най-малък (под 10 на сто), а в Сливен и Видин е най-висок (над 40 на сто).
„Ефективните програми са жертва на такива, които не достигат до бедните. Сега например се правят реформи в програмата за детските надбавки, която е сред най-нискоефективните, с много нарушения и създаваща грешни модели на поведение. А би било по-добре да се работи за увеличаването на гарантирания минимален доход“, каза икономистът Явор Алексиев.
Още подробности по темата за бедността у нас прочетете в Expert.bg.