Днес излязоха официалните доклади на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка, които отбелязват отчетения напредък в България и Румъния в борбата с корупцията и реформите в съдебната система. От докладите става ясно, че оценката за северната ни съседка изглежда значително по-положителна от тази за нашата страна, като източници от ЕК са намекнали и за разграничаване на двете страни при наблюдението по Механизма.
Румънската съдебна система като цяло продължава да демонстрира професионализъм, включително капацитетът да адаптира значими промени в гражданския и наказателен кодекс, усилия да уеднакви съдебните практики и готовност да защити независимостта на съда, е констатацията на Европейската комисия в доклада за Румъния. От Брюксел отбелязват, че постигнатите резултати от страна на северната ни съседка за справяне с корупцията по високите етажи на властта остават впечатляващи. Тази продължаваща тенденция е знак, че Румъния изгражда устойчив прогрес към постигане на целите по Механизма за сътрудничество.
'През последната година Румъния и румънците показаха готовност да се борят с корупцията и да зашитават независимостта на съда“, коментира и първият зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс.
Все пак има и критики, като се обръща внимание за по-ефективна борба с корупцията. В същото време, фактът, че няколко препоръки от доклада за 2015 г. остават валидни, показва, че реформата не се ползва с пълния консенсус, необходим, за да се гарантира устойчив напредък. Независимостта на съдебната система и решенията на съда продължават да бъдат поставяни под съмнение.
Въпреки това констатациите за северната ни съседка са в значителен контраст с тези за България, като за нас Комисията отбялзва за бавния темп на реформите.
Проблемите на съдебната власт в България остават, нивото на корупция е високо, институциите са неспособни да се справят с предизвикателствата, се казва в мониторинговия доклад на ЕК относно напредъка страната ни. Бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие. Същото се отнася и до несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни скандали, като този, свързан със Софийски градски съд през 2014 г. Фактът, че по много от препоръките в доклада по МСП от 2015 г. трябва все още да се предприемат действия, подчертава липсата на решимост в усилията на българските институции в ключови области на съдебното управление, е само част от доклада на Европейската комисия за България, където се и засяга случая с изтеклите записи, станали известни като "Яневагейт".
Следващата година Европейската комисия ще направи етапна оценка на наблюдението върху правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния и ще реши какво то е постигнало и как да продължи, предаде Клуб Z, позовавайки се на европейски представител пожелал анонимност. "Това може да доведе до някои изводи и промени", е казал той.
"Имаме още работа да вършим", каза представителят, запитан докога Комисията е готова да продължава със същото "упражнение", чийто резултат всяка година за България е "липса на устойчиви резултати".
Възможно е това да е последният доклад за Румъния. Неофициално, експерти от ЕС са съгласни, че ако властите в Букурещ бързо наваксват и сами изпълнят всички свои обещания, то Комисията ще прекрати надзора, започнал преди 9 години, съобщава и полската агенция Informacyjna Agencja Radiowa (IAR), цитирана от "Фокус".
Този строг контрол от самото начало беше много неудобен и лош за имиджа на страните, защото той означава, че от първия ден на влизане на България и Румъния в ЕС, Брюксел няма доверие на властите в София и Букурещ. Сега Комисията оценява напредъка на Румъния в реформирането на съдебната система, но настоява за по-ефективна борба с корупцията.