Ето каква история разказа една дама, която вчера, по време на преваляванията през деня, се намира не къде да е, а на едно от централните места в столицата:
„Това са големите Пет кьошета в София - преди няколко минути спряха светофарите, стана голяма бърканица, и един младеж - вижда се на снимката, изскочи от тротоара, застана на платното и започна да регулира движението /а преди това един трамвай беше излязъл извън мрежата си / ... и съответно, след като младежа започна да регулира, сума ти шофьори скочиха и започнаха да му обясняват каква е майка му ... но младежът се усмихваше, и каза, че иска да помогне ... постепенно компетентните шофьори се усмириха ... тръгнаха, съобразявайки се "регулировчика" .. и движението се оправи ... И в момента вали страшен дъжд, а самоотвержения младеж почти половин час /докато бях там/ си регулираше движението .. и то съвсем професионално ... И ако питате дали през това време дойдоха професионалните регулировчици - отговорът го знаете - НЕ, естествено .... И гледайки този младеж, стоейки доста време под дъжда, си мислех - що е то гражданско общество - и може би е точно това - когато някъде има нужда от нас - да сме там, в точното време, на точното място .. и с усмивка да казваме ... ами аз просто искам да помогна .... В днешния ден, макар и мокра от дъжда, се почувствах някак си леко, и горда .. че има такива млади българи .... Има надежда за България ... :)))))))”
