Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Икономиката в плановете на Обама и Ромни

05 ноември 2012, 20:22 часа • 7437 прочитания

Икономиката заема основно място в мислите на американците, които се готвят за президентските избори на 6 ноември.

САЩ продължават да изпитват последиците от голямата рецесия през 2007-2009 г. Безработицата, макар че намалява, продължава да се намира на некомфортното равнище от 7,8%. И макар растежът в последното тримесечие да беше на изненадващо високото равнище от 2%, това продължава да е най-бавното възстановяване от Втората световна война насам.

Какви са истинските различия между кандидатите по ключовите икономически проблеми? Който и да бъде избран за президент, най-голямата му и непосредствена задача ще бъде да договори допълнително увеличаване на "данъчния таван", законния лимит на общите заеми, вземани от федералните власти. Въз основа на постигнатото миналата година споразумение между президента Барак Обама и контролирания от републиканците Конгрес съществуващите мерки за стимулиране, най-вече намаляване на данъците, ще изтекат на 1 януари и автоматично ще влязат в сила задължителни съкращения на разходите за отбрана, образование и други правителствени разходи.

Прогнозите са, че тази "данъчна скала" ще намали бюджетния дефицит, сумата, с която разходите превишават приходите от данъци, със 7 трилиона долара за 10 години. Очаква се обаче, че това сериозно да навреди на американската икономика. Според Бюджетното управление на Конгреса на САЩ, ако новият президент и Конгресът не успеят да постигнат споразумение за избягване на скалата, това може да доведе до значителна нова рецесия със загуба на два милиона работни места.

Настоящият президент иска да остави въведеното от Буш намаляване на данъците върху високите доходи да изтекат на 1 януари. Той ще увеличи още повече данъците върху високите доходи, най-вече чрез увеличаването на данъка върху капиталовата печалба, за да съответства с данъците върху доходите. Тази политика беше публично подкрепена от милиардера инвеститор Уорън Бъфет, въпреки че тя вероятно няма да доведе до огромна разлика в цялостния дефицит.

Но с изключение на тези мерки за увеличаване на доходите, на които републиканците се противопоставят, в идеалния случай Обама би искал да постигне споразумение с Конгреса за продължаване на дефицитното харчене в подкрепа на икономиката, докато безработицата намалее до по-приемливо равнище.

За разлика от настоящия президент Мит Ромни и още повече неговият кандидат за вицепрезидент Пол Райън се определиха като "данъчни консерватори", решени да намалят дефицита. Според плана му от пет точки, републиканското дуо се обявява за незабавно съкращаване с 5% на държавните разходи, с изключение на разходите за отбрана. Но Ромни обеща и значително намаляване на данъците, превръщайки в постоянни въведените в ерата на Буш съкращения на данъците, допълнени със съкращаване на данъците върху индивидуалните приходи, отмяна на данъците за инвестиционните приходи, анулиране на данъка върху наследството и намаляване на корпоративния данък.

Ромни заяви, че ще плати поне част от тези съкращения, като затвори данъчните пробойни, без да споменава кои конкретно има предвид. В плана му от пет точки косвено присъства идеята, че съкращенията частично ще се изплатят чрез стимулирането на икономическия растеж. Но планът показва също, че според Ромни намаляването на данъците, които увеличават бюджетния дефицит, е приемлив начин за стимулиране на икономиката.

Демократическата партия на Обама като цяло се противопоставя на съкращения в програмите, с които държавата гарантира правата за медицински грижи и пенсия на американските граждани. Но сега, когато поколението на бейби бума се пенсионира и се нуждае от повече медицински грижи в напреднала възраст, тези програми според изчисленията на Бюджетното управление на Конгреса на САЩ ще увеличат ежегодните държавни разходи с 1,5 трилиона долара след десет години.

Един от най-големите успехи на президента Обама по време на първия му мандат беше да прокара системата на универсална медицинска застраховка. Но според републиканците тази система, наречена от тях "Obamacare", ще увеличи дефицита още повече, въпреки че не такова е мнението на Бюджетното управление на САЩ, и Мит Ромни обеща да я отмени.

Той предлага също да трансформира съществуващата система Медикеър от предоставяща преки здравни застраховки на пенсионерите в плащаща разходите за получаване на частна здравна застраховка. Федералният резерв, Американската централна банка, въведе серия от силно неортодоксални политики от началото на финансовата криза през 2008 г. в опит да подобри тежкото икономическо състояние на страната. Това включва преди всичко "количествено облекчаване" - ФЕД да купува ипотечни дългове в държавния и частен сектор с новосъздадени пари.

Президентът Обама избягва да коментира валутната политика, за да спази независимостта на ФЕД. Политиката на Федералния резерв не се харесва на републиканците, които се опасяват, че тя отслабва валутата и може да доведе до висока инфлация. Един от опонентите на Ромни за номинация на Републиканската партия обвини президента на ФЕД в "измяна". Ромни не е изразявал подобни остри възгледи, но постави под въпрос логиката на завръщането към златния стандарт, подкрепа на стойността на американския долар със златния резерв, политика, подкрепяна от мнозина в неговата партия.

Двамата кандидати не се различават много в плановете си за международна търговия. И двамата подкрепят запазването на съществуващите споразумения за свободна търговия. Ромни обаче иска да се представи като човек с по-твърди възгледи за Китай. В първия предизборен дебат Ромни обеща да обяви Китай за "валутен манипулатор", което би отворило вратата за ответни търговски санкции. Това е стъпка, която администрацията на Обама явно опитваше да избегне в първия му президентски мандат. Това стана въпреки факта, че мнозина републиканци и демократи в Конгреса подкрепяха налагането на санкции на Китай заради политиката му на изкупуване на американски долари, за да запази собствената си валута, юана, конкурентно евтин.

Друга голяма реформа на президента Обама беше законът Дод-Франк, предвиждащ промени в сектора на финансовите услуги. Той беше приет в отговор на финансовата криза от 2008 г. и предвиждаше създаването на нова агенция, защитаваща потребителите срещу хищническо отпускане на заеми и други нечестни практики, регулирането на огромния пазар на деривати и ограничаване на рисковите дейности на банките, изисквайки те да държат повече капитал, за да компенсират потенциални бъдещи загуби. Мнозина републиканци се противопоставят изцяло на тези реформи.

Но макар Ромни да обеща да отмени закона, той също заяви, че е съгласен с много негови разпоредби. През първия мандат на президента Обама дебатът за енергийната политика беше трансформиран от откриването на изобилен нов източник, който се очаква в близко бъдеще да сложи край на зависимостта на САЩ от вноса на енергия, а именно шистовия газ.

Двамата кандидати спориха във втория предизборен дебат за това кой ще направи повече, за да защити работните места във въгледобивния сектор и да увеличи сондирането на петрол, макар че американската икономика може да си позволи да разчита по-малко и на двата източника на енергия в бъдеще. Мит Ромни, чиято партия обикновено се възприема като по-дружелюбна към лобито на фосилните горива, обеща да намали регулациите на въгледобивната и петролната индустрия. Нито един от двамата кандидати не говори по проблема за глобалното затопляне в предизборните дебати.

БГНЕС

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес