Нито едно от очакванията не бе изпълнено, за пробив и дума не може да става. Затова пък ясно видяхме лицето на безсилието - това на участниците в Доха, и това на ангажираните с климатичните преговори на ООН.
Всяка година се повтаря едно и също: огромен брой хора прелетяват половината свят, за да се включат в един 2-седмичен климатичен маскарад, в който едни дават поучително съвети, други се оплакват, трети призовават, четвърти (индустриалните нации) се опъват, а едни други (климатичните грешници) блокират усилията на всички останали.
Вече се е превърнало в традиция, преговорите да не приключват навреме. И този път в Доха видяхме как пратениците на отделните страни (еко-министрите) запретват високо ръкави, за да се отдадат на дълги среднощни заседания, от които зависи спасяването на света. Без обаче да си дават сметка, че това отдавна вече се е превърнало в мисия невъзможна. Но това е друг въпрос.
След като е добре известно, че двамата най-големи производители на отровни газове (въглероден двуокис) - САЩ и Китай - не са готови да приемат горна граница за изпусканите в атмосферата вредни вещества, е ясно, че това няма да се промени и през тези 2 седмици на усилени преговори и безсънни нощи. Когато САЩ си имат достатъчно грижи с техния бюджетен дефицит, едва ли можем да очакваме да извадят заек от ръкава. И щом Европейският съюз не е в състояние да убеди една Полша да приеме общата цел от 30 % намаление на вредните емисии, това отнема на ЕС възможността да свири първа цигулка в световния климатичен оркестър.
Фалшив успех
След провала от Доха всички сега се опитват да ни убеждават, как продължаването (до 2020 г.) на действието на Протокола от Киото било голям успех. Независимо от факта, че климатичните цели си остават обидно ниски, и че страните по цитирания договор (от Киото) отговарят за едва 15 % от глобалните вредни емисии. Това ли наричат успех?!
За да бъде постигната целта за снижаване на температурата с 2 градуса, се налага до 2050 година вредните емисии да намалеят с 85-90 процента! Вместо това те продължават да се увеличават. Световната банка вече говори за 4 градуса по-висока температура на Земята, която климатична промяна води след себе си нови засушавания, топене на полярния лед, наводнения и повишаване нивото на световния океан. Страните, които вече усещат последиците от тези промени в климата, отново си тръгнаха с празни ръце. Обещано им беше, че от 2020 година ще бъдат харчени по 100 млрд. долара годишно за мерки в защита на климата. Никой обаче не знае, какво може да бъде постигнато с тези пари.
Климатичните преговори - от пусто в празно
Решенията, които наистина могат да спасят света, трябва да бъдат взети на друго място: в националните парламенти и правителствата на страните по света. Темата за климата трябва да влезе и в дневния ред на срещите на Г-8 и Г-20, които се занимават с глобалните въпроси. Развиващите се страни са се вкопчили в климатичните преговори на ООН като удавник за сламка, защото на други форуми просто не им се чува гласът. Отделен е въпросът колко струва един такъв глас във форум, който е обречен на неуспех? Или в най-добрия случай завършва с безплодни компромиси.
Не бива априори да отричаме усилията на организаторите на климатичните преговори. Сигурно техните намерения са добри. Но конференцията на ООН по въпросите на климата заплашва да се превърне в нещо като годишно алиби за неспособността на страните да решават най-належащите въпроси. Вече е повече от ясно, че тези мегасрещи, които поглъщат огромни средства, не са в състояние да спасят климата. Дори вече не могат да създадат фалшиви очаквания у хората. Затова на ход сега са политиците и бизнесът. Както и всеки един от нас в качеството си на потребител и избирател.
Източник: Дойче веле
