Атанас Семов от РЗС изпрати до медиите позицията си относно речта, произнесена вчера от новоизбрания президент на Р България Росен Плевнелиев.
Пълният текст на писмото:
Г-н Президент, защо подминахте най-големите драми на Отечеството?!
Още през октомври признах победата на г-н Росен Плевнелиев на президентските избори и убедено му желая успех в изключително важната му мисия. Затова и очаквах с внимание първата му реч при полагането на клетва пред НС.
Останах доволен от неговия балансиран и аналитичен тон - и болезнено разтревожен от крещящото мълчание по най-страшните проблеми на Родината ни!
Президентът Плевнелиев направи строен мениджърски анализ на важни проблеми пред България. Не мога да не призная - чухме важни думи. Чухме заявка за баланс и отговорност. Чухме и една ясна, макар отново твърде счетоводна президентска мечта за 2020-а година.
Но много страшно кънти онова, което не чухме. Защото наскоро България избра не главен инженер на държавата, а държавен глава... И новоизбраният президент беше длъжен да изкрещи петте най-страшни проблема на Отечеството ни, а той - боя се съзнателно - ги подмина...
Президентът бе длъжен да започне с най-голямата драма на своя народ: демографската катастрофа. Когато си избран за президент на най-бързо изчезващата нация в света (по официални данни на ООН), трябва най-бързо да започнеш с усилията за демографско спасяване на народа си!
Изключително нужна беше честна остра позиция за огромната и нарастваща бедност - която вече съсипа не само едно или две поколения, нито само няколко региона - от бедност е съсипана нравствеността на народа ни! Обещаното „електронно правителство" пет пари не струва, ако ще управлява един смазан и обезверен народ...
Абсурдно е да се подмине огромната драма на българското образование - затворените над 100 училища, поставените най-ниско в бюджетната стълбица учители, университетски преподаватели, учени. Президентът трябва да настоява образованието да бъде обявено за стратегически национален приоритет, основен ключ към решаването на всички други проблеми!
По другия най-страшен проблем на днешна България - корупцията - чухме уж добри, но общи думи, които всъщност показват липса на решимост президентът да бъде знаменосец в тази съдбовна битка, чието истинско начало очевидно се отлага. Подминатата тема за наложителните промени в Конституцията ясно показва, че и от този президент не можем да очакваме решителна активност за промяна на основния закон, каквато и днешната Конституция му позволява...
Очевидно е - корупцията ще продължи да бъде не проблем, а смисъл на властта... Навярно затова всъщност не чухме нито един конкретен президентски ангажимент...
Не чухме нищо и за наложителните усилия за опазване и укрепване на суверенитета на България - днес застрашен повече от всякога в последните 100 години!
Не чухме нито веднъж думите „учител", „читалище" или „историческо наследство" - а именно на тях дължим оцеляването си през вековете и без тях сме обречени и на духовна ликвидация, освен физическата! Навярно затова не чухме нито веднъж думите „нравственост", „духовност", „култура". Както не беше споменат нито веднъж „българската нация"...
Не чухме нито веднъж думата „лекар" - а сме най-болния народ в Европа! Не чухме нито веднъж и думата „възрастни хора" - а сме най-бързо застаряващия народ в света (отново по официални данни на ООН).
Защото „модерна България" няма как да бъде „абонирана за успеха", ако не виждаме драмата на близо 3 милиона българи, абонирани за мизерията...
Въпросът защо 4-ят президент подмина 5-те най-страшни въпроса е страшен въпрос...
Разбира се, пожелавам: На добър час, г-н Президент! И... насочете мениджърските си качества към истински големите проблеми на България!
