Европейската комисия предприе правни действия срещу държавите, които не изпълняват надлежно своите задължения, произтичащи от законодателството на Европейския съюз. Тези решения обхващат редица сектори и имат за цел да осигурят правилното прилагане на законодателството на ЕС в интерес на гражданите и предприятията, съобщиха от комисията.
Мерките към България са в следните пет сектора: околна среда, здравеопазване и политика за потребителите, правосъдие, морско дело и рибарство, както и транспорт.
Относно Права на пациентите при трансгранично здравно обслужване ЕК призовава настойчиво 12 държави-членки, сред които и България, да съобщят за пълното транспониране на разпоредбите относно трансграничното здравно обслужване. Директивата изяснява правата на пациентите да получават здравно обслужване в друга държава-членка и да искат възстановяване на разходите за него в своята държава-членка. Тя също изисква системите на здравеопазване и доставчиците на здравно обслужване да гарантират, че на пациентите се предоставя информацията, от която те се нуждаят, за да направят информиран избор относно своето лечение в друга държава-членка.
Комисията иска от България, Гърция и Словения да осигурят електронен обмен на информация в областта на рибарството с другите държави-членки.
За Околна среда ЕК иска от България и Литва да предприемат действия срещу замърсяването на въздуха. Двете държави трябва да подобрят защитата на гражданите от замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ПЧ10). Тези фини частици могат да причинят астма, сърдечносъдови проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт. Частиците са резултат от емисии от промишлеността, автомобилите и домашното отопление. Съгласно правото на ЕС държавите-членки трябва да ограничат излагането на гражданите на тези частици. Поне от 2007 г. насам гражданите във всички 6 зони и агломерации в България (агломерация София, агломерация Пловдив, агломерация Варна, зона Северна, зона Северозападна и зона Югоизточна) са изложени на нива на фини прахови частици, превишаващи пределно допустимите стойности. В Латвия е засегната една зона: Рига, където нарушенията датират от 2007 г. Ако България и Латвия не предприемат действия, Комисията може да сезира съда на Европейския съюз.
Европейската комисия е загрижена, че България все още не е транспонирала Директивата относно правата на потребителите в националното си законодателство. Срокът за транспониране на директивата изтече на 13 декември 2013 г., а националното законодателство трябваше да започне да се прилага, считано от 13 юни 2014 г. Директивата относно правата на потребителите съдържа набор от основни права, които засилиха защитата на потребителите в рамките на ЕС. Тези права обаче ще останат без значение за потребителите, ако не бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите членки, за да им бъде придадено правно действие. Това е още по-важно в страните, в които съгласно последния индекс за развитие на пазарите на дребно информираността относно правата на потребителите е ниска. България е сред осемте държави – членки на ЕС, в които информираността е ниска, поради което понастоящем Комисията провежда кампания за правата на потребителите с оглед повишаване на информираността на потребителите за техните права.
По отношение на Единно европейско небе, ЕК официално поиска от Австрия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство, които членуват в шест различни функционални блока въздушно пространство (ФБВП), да подобрят своите блокове. Функционалните блокове въздушно пространство представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на трафика, а не според държавните граници. Функционалните блокове въздушно пространство са решаваща стъпка към по-ефикасна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа.
