Критична маса от политическата класа е изградена по модела на безнаказаност и всякакви форми на упражняване на натиск и зависимости и в центъра на този модел е прокуратурата, коментира бившият министър на правосъдието Христо Иванов.
Не е само въпрос на конкретни зависимости, цялата конструкция на политическия модел е такава, че прокуратурата е гарант за него, каза пред БНР Христо Иванов.
Трябва да настояваме за реформа в прокуратурата, категоричен беше той и призова главния прокурор Сотир Цацаров да обясни на българските граждани кое от тригодишния му мандат до момента мотивира оставането му на поста през следващите 4 години.
Христо Иванов коментира провеждащото се в Брюксел с представители на съдебната и изпълнителната власт обсъждане на ефекта от Механизма за наблюдение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност у нас. Събитието е организирано от български евродепутати от БСП, ГЕРБ и ДПС.
Иванов го определи като псевдопатриотична популистка инициатива с изцяло вътрешнополитически адрес и цел да създава димна завеса и го нарече опит да се заглушат фактите, идващи от Брюксел. По думите му това са факти на все по-голямо раздалечаване между България и Румъния, което според него върви не само по орбитата на извеждане на Румъния от механизма за наблюдение, но и по линия на задълбочаване на наблюдението върху България.
"Ако българските власти имаха желание да видят къде е проблемът, те щяха да видят – той е там, където сочи Комисията (Европейската комисия - бел. ред.). Вместо това се правят всякакви мъчителни упражнения… Това показва абсолютната безсъдържателност на това, което се случва. Целта е да бъде предпазена прокуратурата", смята бившият правосъден министър.
"Наблюдаваме щуране по сцената, което показва степента, в която българската олигархия изпуска инициативата – тя самата усеща, че ледът, върху който стъпва изтънява и започва да се пука", смята той.
България е дискриминирана не от ЕС, а от собствената си политическа класа и съдебна номенклатура, която отказва на българските граждани минимално необходимия стандарт за членство в ЕС. И механизмът за наблюдение е средство на българските граждани да се преборят и да компенсират дефицитите на нашата демокрация, допълни Христо Иванов.
По думите му, атаките към председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов са поредните непохватни опити темата за реформа в прокуратурата да бъде заглушена.
"Ще има какви ли не лупинги и седянки, само и само да не се случи това", смята още бившият министър. Той онагледи оповестеното допълнително наблюдение върху прокуратурата като слагане на пръст в раната и обясни, че ще се гледат конкретни дела, ще има интервюта с прокурори, следователи и полицаи, ще се гледат и организационни аспекти в работата на прокуратурата.
"Това, че в последните месеци излязоха хора и описаха определени практики, това, че ВСС е ни чул, ни видял и там има последователно усилие всичко да се натика под килима – това беше смисловият център на последния доклад – че когато българските власти проверяват сигнали за корупция и търговия с влияние, те го правят неубедително", обясни Христо Иванов.
Според него се наблюдава преконфигуриране на процеса, ако досега страните членки са били с по-пасивна роля, сега заради по-изразения политически характер на настоящата ЕК в лицето на Юнкер и Тимерманс се налага те да поемат по-видима и активна роля.
На въпрос, възможна ли е изобщо реформа в прокуратурата, Христо Иванов отговори, че въпреки дългогодишните процеси на негативна селекция в съдебната власт, надежда и възможност за реформа има.
"Ако си удобен и без особени скрупули, шансовете ти за кариера са доста по-големи, отколкото ако си образован и добър професионалист. Но има и други хора и този качествен човешки материал е най-големият залог, че промяната в сектор "Правосъдие" е възможна", смята Иванов.
