Правосъдните министри от Европейския съюз (ЕС) постигнаха частичен напредък по преговорите за създаване на Европейска централизирана прокуратура. Тя трябва да разследва престъпления срещу финансовите интереси на целия Съюз и неговия бюджет, предаде БНР.
Окончателното одобрение на законодателния текст от 28-те правителства обаче остава за следващата година под ротационното председателство на Холандия. България е сред страните, които настояват за силни правомощия на бъдещата европейска прокуратура.
Точните компетенции на бъдещата Служба на европейския прокурор продължават да бъдат обект на сложни преговори, обясни министърът на правосъдието Христо Иванов. "За съжаление, има друга група страни, които са по-скептични към тази институция и през цялото време всяка една от двете страни казва, че нищо не е договорено или всичко е договорено, защото едните се боят да не е прекалено силна, а другите – да не е прекалено слаба", обясни той.
На въпрос дали медийните скандали с обвинения за търговия с влияние заради подслушаните телефонни разговори между съдиите Владимира Янева и Румяна Ченалова, или. т.нар. скандал "Яневагейт" ще се отразят на доклада по наблюдение на ЕК през януари, Иванов отговори: "Това, което наистина би могло да се отрази на доклада, е липсата на адекватна реакция", смята Иванов.
"Ако има проблем, то този проблем да бъде изваден и решен, ако няма проблем, чудесно, това ще бъде много добра защита за хората, които са въвлечени в този неприятен скандал. Доколкото е опит да се подмени темата, доколкото е опит да се оказва натиск на една или друга фигура на терена и да се заглушат призивите за адекватна проверка, ако този шум постигне тази цел, разбира се, това ще има влияние върху доклада. Основният фокус е необходимостта от адекватна, решителна, институционална реакция, която в случая значи просто да се проверят фактите", заяви правосъдният министър.
Проектът на закон срещу корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности, би имал превантивен ефект за тяхното поведение при подобни ситуации в бъдеще, смята още правосъдният министър. "Този закон би имал непосредствено значение за постепенното налагане на една много по-ясна хигиена на отношенията и на поведението на високите етажи на властта и затова е толкова важен", заяви още Христо Иванов.
По време на днешния парламентарен контрол вицепремиерът Меглена Кунева изрази позицията, че замесените лица в скандала с изтеклите записи "Яневагейт" не трябва да участват в проверката на случая. "Изнесените данни по скандала са притеснителни. Необходима е безпристрастна проверка – както на това откъде и защо изтичат тези записи, така и на съдържанието им", каза от парламентарната трибуна Кунева, в отговор на въпрос за скандала "Яневагейт" на депутата от "Атака" Явор Нотев. "Не трябва обаче да търсим някакъв извънреден орган да свърши това, държавата ще се оправи тогава, когато институциите започнат да си вършат работата", смята Кунева. По думите й е логично замесените представители на тези институции да не участват в проверката.
Ролята на Европейската комисия не е да влиза в дискусии как държавите членки да организират независими разследвания на индивидуални казуси. Както вече ЕК разясни, всякакви медийни публикации, предполагащи, че ЕК призовава за оставка на които и да е лица, за които се твърди, че са замесени в случая с подслушването, са неправилни. Това се казва в писмо на първия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, адресирано вчера до Меглена Кунева и Иванов. От ЕК напомниха, че един от показателите за напредък на България е следният: "Извършване и докладване на професионални и безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи на властта“. Това предполага, че като част от мониторинга, който осъществява, Европейската комисия трябва да докладва за усилията на България да предприеме последващи действия по такива твърдения", се казва в текста.
