В днешното предаване „Видимо и невидимо: Хапка по хапка“ Росица Коцева ни запознава с болестта на Хашимото и как тя е свързана с начина на хранене.
Росица Коцева споделя, че преди време, когато самата тя е страдала от болестта на Хашимото, е обвинявала болестта за наднорменото си тегло. Оказало се е, че всъщност килограмите са виновни за Хашимото.
Болестта на Хашимото е заболяване на щитовидната жлеза. То е определение за бавно работеща щитовидна жлеза. Според Американския Национален Институт за диабет и бъбречни заболявания: „Болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, което може да предизвика недостатъчна функция на щитовидната жлеза. Рядко болестта може да предизвика прекомерна активност на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза е малка, жлеза в предната част на врата, там където гълтаме. При хората с болест на Хашимото имунната система произвежда антитела, които нападат щитовидната жлеза и големи количества бели кръвни клетки, които са част от имунната система, се натрупват в щитовидната жлеза. Жлезата става повредена и не може да произвежда достатъчно щитовидни хормони. Щитовидните хормони контролират каква енергия използва тялото ви, така че те влияят почти на всеки орган в тялото ви - дори начина, по който бие сърцето ви.” Интересен факт е, че заболяването се среща от 4 до 10 пъти по-често при жените, отколкото при мъжете. Още: Как с храна да си набавим необходимите витамини (ВИДЕО)
Болестта може да се провокира от високи нива на йод. Дневно са ни необходими средно 150 мкг. (микрограма – бел. р.) от този микроелемент. В 1 г. йодирана сол има между 40-70 мкг. йод. Ако приемем, че е средно 55 мкг., то максималното количество сол за деня е 3 г. Но йод има и в млечните продукти – 15 мкг. в 100 г. млечен продукт, а също и в яйцата и в някои от плодовете.
„Има много книги изписани по Хашимото протокола, т.е. път на хранене, който да ви излекува, но за голямо съжаление не работи за всеки еднакво. Знаете ли кое е различното между хората, които имат едни и същи органи, а това сме повечето хора? Всички имаме сърце, бъбрек, поне един, черен дроб, дори и малко омазнен, или много. Какво нямаме еднакво въпреки, че имаме еднакви органи? Генетично не произвеждаме същите ензими в същото количество. Как се отразява това с ензимите върху храната, която ядем? Отразява се така, че ако нямаме достатъчно ензими почваме да се подуваме, да имаме запек, газове, болки, диария и т.н. Знаете ли какво друго афектират тези ензими? Хранителните непоносимости.“, споделя Росица Коцева.
Хора с алергия към глутен и диабет тип 1 са още по-предразположени да развият болестта на Хашимото. Още: Мария Митева от "Делишу": Хората знаят, че това което предлагаме, го правим със сърце и душа (ВИДЕО)
За да научите повече за болестта на Хашимото, как храната контролира работата на щитовидната жлеза, как ниските нива на витамин D, витамините В1 и В12 могат да допринесат за проблема гледайте видеото:
